У нас той се появи с "Въображаемият свят на Средновековието", сборник есета за литературата и суеверията на френския дванайсети и тринайсети век. Това беше отдавна по късите сметки на паметта ни, в забравената и щастлива 1998 г. Неговите бележки върху кодовете на поведение в "Ивен, Рицаря с лъва" и "Ерек и Енида" рязко се различаваха от скучната медиевистика, с която българските историци и филолози са свикнали. За щастие, Льо Гоф се оказа само първият от много прекрасни (френски) автори-специалисти в Средните векове, публикувани у нас.

Сетне Жак Льо Гоф се превърна във водач из една класическа, мрачна, френскоцентрична представа за западноевропейското Средновековие с "Цивилизацията на средновековния Запад". Голяма книга във всяко отношение - и книга, която може и трябва да бъде обмисляна, пък и оспорвана. Тя е част от сериозните френски усилия да се осмисли изобщо историята на цивилизацията по достъпен начин, усилия, започващи с Шаму и Гримал, минаващи през Алфен и Льо Гоф, но може би наблюдавани цялостно от Фернан Бродел. Някъде назад, но не и по значение бдят Блок и Февр, към които сега се присъединява и Льо Гоф. 

Напусна ни един от последните големи аналисти. Книгите му тепърва ни чакат. 

Да, имам прекрасната "Въображаемият свят на Средновековието". Бележит медиевист. Бог да го прости. Имал е щастието да пише на френски...

а имаше и много други. Малко неща излязоха у нас, но това е поправимо.