Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05 15:17 - Битката за замъка Итер
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Покрай края на Втората световна в Европа и деня на капитулацията на Германия (8, а не 9 май) припомням една странна и донякъде дори забавна история. 

  БИТКАТА ЗА ЗАМЪКА ИТЕР 

  На 3 май 1945 г. югославският военнопленник, спортистът Звонимир Чучкович (хърватин по произход) спокойно излиза през портите на австрийския замък Итер. Формално той трябва да иде на пазар до някое от близките селища Итер, Йенбах, Куфщайн или Вьоргл, все още в германски ръце, да набере гъби за супата на коменданта Вимер или някаква друга подобна дреболия. Това, което есесовската охрана на замъка не знае, е че в дрехата си Чучкович носи писмо на английски език с молба за помощ към наближаващите американски войски. 

  Замъкът Итер, модерна архитектурна фантазия от XIX в., се намира в австрийски Тирол и от Аншлуса през 1938 г. е част от "Великия германския Райх" на нацистите. Няколко години по-късно, към края на войната замъкът е реквизиран от законния си собственик и е превърнат в затвор за френски военнопленници с особено значение. Вътре са държани френски политици и офицери (например Даладие, Гамлен и Вейган), спортисти, артисти и даже сестра на генерал Дьо Гол. Това, което ги обединява, е отказът им от колаборация с германците по време на окупацията на Франция. Ирония е, че до около седмица преди битката за Итер, друг германски замък, Зигмаринген в Баден-Вюртенберг, старо седалище на Хоенцолерновата династия, служи като център на "френско правителство в изгнание", тоест на нацистките колаборационисти и симпатизанти от Виши, измъкнали се от френска територия заедно с отстъпващите германски войски... Двойна ирония, защото по-голямата част от охраната на Итер се състои също от французи - членове на SS, намерили в тази военизирана организация тих пристан от криминалното си минало. 

  Всъщност в замъка има две въоръжени части: групата предимно френски есесовци под командуването на германски офицер - Себастиан Вимер и малка група редовни германски войници от Вермахта, начело на които стои майор Йозеф "Зеп" Гангл. 

  Още на 2 май есесовците започват да разбират, че положението им е неудържимо. Някои от тях дезертират. Затворниците правят заговор, в резултат от който е убит бившият комендант на лагера Дахау, Едвард Вайтер, намирал се на "инспекция" в Итер. Всъщност Вайтер верятно е търсел начин да оцелее до края на бойните действия и да премине в американската зона с фалшиви документи. Веднага след като Звонимир Чучкович напуска стените с писмото си до американците, чешкият готвач на затворниците, Андреас Кробот, също се измъква с велосипед и носи подобно съобщение. Вместо при американските позиции, той попада на група въоръжени австрийци, преминали на страната на Съюзниците и им се предава. И Чучкович, и Кробот успяват да предадат съобщенията си за помощ до американското командуване в района. 

  Войниците от Вермахта и есесовците не се разбират никак добре помежду си. Армията (или каквото е останало от нея) се опитва да предпазва както австрийското население, така и затворниците от жестокостите на отчаяните и озверели престъпници. Есесовците са в истерия и искат да разстрелват цивилни на всяка крачка, сакаш "самозащитата" от "предателство" и "дезертьори" ще опази замъка и околните села от американското настъпление. Докато войниците и повечето цивилни граждани нямат никакъв проблем да се предадат на янките, за есесовците това е немислимо. Повечето от тях с основание подозират, че пленничеството означава връщане във Франция, съд и гилотина. За тези от тях, които не са французи, присъдата може да се изпълни и по други начини, но това навярно не е голяма утеха. При тези обстоятелства редовната армия, затворниците и местната австрийска съпротива бързо влизат в контакт и се разбират да потърсят заедно помощ от американците. 

  На 4 май американска предна част е спряна от есесовски обстрел край селцето Йенбах. В същия момент майор Гангл и десетина немки войници се предават на капитан Лий в Куфщайн под бяло знаме. Германският офицер моли американския си противник за помощ за затворниците срещу есесовците в замъка. Капитанът се допитва до командуването си, получава разрешение и взима невероятното решение да не отнема оръжията на немските си пленници, а да разчита и на тяхната подкрепа в предстоящата битка. Американската част в Куфщайн в този момент също е малобройна - отново десетина души. Това обаче е единственият случай през Втората световна война, когато американци и германци ще се  сражават като съюзници. 

  Междувременно в самия замък затворниците убеждават един от малкото немци в итерския SS-отряд, Курт-Зигфрид Шрадер, да им съдейства да се освободят и въоръжат. При новината за бунта на пленниците Вафен-SS-овците на Себастиан Вимер побягват от замъка. Това са близо сто и петдесет души, които не могат да надяват на нищо добро след края на войната. Затворниците знаят, че есесовците ще се върнат и ще направят опит да овладеят отново крепостта. 

  Лий и неволният му съюзник Гангл достигат замъка и са посрещнати с ентусиазъм от затворниците. Броят на немските и американските войници обаче е малък, а есесовците парадоксално са и по-тежковъоръжени. Следващият ден е решаващ. 

  На 5 май хората на Вимер действително атакуват Итер. Американци, вермахтовци и освободилите се френски пленници се отбраняват упорито, но дават жертви. Майор Гангл е прострелян от есесовски снайперист, докато командува малка група бивши затворници и за съжаление по-късно умира като единствения германски офицер, отбранявал австрийски замък срещу есесовска част. След войната Гангл става известен като национален герой на Австрия и в съседното градче Вьоргл днес има улица, наречена на него. 

  В един критичен момент, когато изглежда, че есесовците ще успеят да превземат Итер отново, няколко американски "Шърмана" се появяват буквално като deus ex machina (или като Радецки - със гръм, или като кавалерията, както се казва в американските филми) и слагат край на интригата. Танковете се отзовават навреме заради дръзкия и успешен опит на френския военнопленник, тенисиста Жан Боротра да премине незабелязано през есесовските засади около замъка и да повика допълнителна помощ. Боротра успява не само да се измъкне от обкръжението, но и да извести американците за приближаването си, без да бъде застрелян, защото е разпознат от канадски журналист, пътуващ заедно със съюзническите войски. Журналистът е Рене Левек, бъдещ премиер на Квебек. Есесовците са победени и разпръснати, а в следващите дни оцелелите от тях са и заловени. Присъдите им не будят изненада. 

  Тази куриозна битка, пълна с драматични събития, понякога се сочи като единственото сражение, в което американци са отбранявали средновековен замък, но трябва да направим уточнението, че Итер все пак не е средновековна постройка, а модерна имитация. 

  Три дни след битката за замъка Итер правителството на адмирал Дьониц в Кил обявява капитулацията на Германия. Още един ден по-късно, на 9 май капитулацията е препотвърдена по искане на съветското командуване. Основният източник за това най-странно сражение през цялата война е книгата "The Last Battle" от Стивън Хардинг, издадена в Бостън през 2013 г.   

(Замъкът Итер, заснет от американската армия непосредствено след битката.)

image



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7515725
Постинги: 1085
Коментари: 8068
Гласове: 5604
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата