Прочетен: 11488 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2010 18:55
Чели ли сте "Изгубения Рай" на Джон Милтън? Прекрасна епическа поема за Грехопадението, писана през ХVІІ в. Може би най-доброто произведение на Реформацията изобщо. Авторът е англичанин, разбира се пуритан, служител на Английската Република при Кромуел, автор на две "Защити на английския народ" по повод обвиненията на цяла Европа за убийството на Чарлс І, изключително начетен човек и най-вече забележителен поет и благочестив християнин - според обичаите на страната си.
"Изгубеният Рай" е май единственото произведение на Милтън, преведено у нас (ако бъркам, някой ще ме поправи). Преводът е конгениален с оригинала, дело на нашия може би най-сериозен англицист Александър Шурбанов - негов е и преводът на "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър.
Поемата разказва за бунта и падението на Сатаната и неговите ангели и за отмъщението му - изкусяването на прародителката Ева да вкуси от забранения плод.
След "Изгубения Рай" Милтън пише или по-скоро диктува и "Възвърнатия Рай" ("Paradise Regained"), където описва земния живот на Христа. Неговата най-популярна творба обаче си остава първата поема.
В книга V на "Изгубения Рай", ст. 600-615:
О, чуйте вие, ангели, чеда на светлината,
престоли, власти, княжества, могъщества и сили,
изслушайте повелята Ми, дето ще пребъде.
Днез Аз родих Тогова, Който ще Се нарече
Мой Син единствен и на тази свята планина
помазах Го, и ето Го сега до Мойто дясно
коляно. За върховен ваш глава Го назначавам
и Се заклевам в Мен Си - всички колена небесни
пред Него да се преклонят като пред Господ-Бог.
Под Неговата пълномощна власт живейте всички
в съгласно единение като една душа,
завинаги честити. Който не послуша Него,
не слуша Мен, руши съюза, тъй че начаса,
от Бога и блаженството отвергнат, ще пропадне
в най-черен мрак, в бездънна пропаст, място, отредено
за него без спасение, без отдих и предел.
772-802
Престоли, власти, княжества, могъщества и сили,
ако величествените ви звания все още
не са названия без смисъл след заповедта,
с която друг един обсеби цялостната власт
като засенчи всички нас под новото си име
на Цар помазан, заради Когото е и този
среднощен поход и така припряният ни сбор,
с една цел само - да обмислим как е най-добре,
с каквито нови почести успеем да измислим,
да срещнем Този, Който иде, за да бъде срещнат
с коленопреклонение, невиждано до днес,
несъразмерно за един, но двойно по-несносно
за Него и за образа Му нововъзвестен
(но може би решения по-мъдри ще повдигнат
ума ни, тъй че да отхвърлим игото обидно),
нима ще приведете врат и кротко ще склоните
покорни колена? О не, ако добре ви знам
и ако вие знаете кои сте - синове
и жители на небесата, досега от друг
непритежавани и даже и неравни, равно
свободни, че различието в чин и сан не е
в разрез, а в съответствие с тази свобода.
Кой може с повод или с право да се възцари
върху онези, прочее, които нему с право
са равни, може бипо блясък и по власт по-низши,
ала по свободата равни? Или да наложи
закон и указ върху нас, които без закон
не сме грешили, и затуй да става Господ наш
и за прославата си сам да злоупотреби
с онези царски звания, които ни отреждат
да бъдем повелители, а не слуги на друг?
и 853-871
Създадени били сме, казваш, при това от втора
ръка, по пълномощие, което бил прехвърлил
Отецът на Сина Си! Странно гледище и ново!
Чия доктрина е това и кой е бил свидетел
на Сътворението? Ти нима си спомняш как
си бил направен, как Творецът ти е дал живот?
Не знаем ний да сме били различни в друго време
и друг пред себе си не знаем - самосътворени
от силата си животворна, щом кръгът затворен
докрая се е извъртял, ний зрялата сме челяд
на тези небеса, ефирни техни синове.
Могъществото ни е наше, нашата десница
ще ни научи на дела високи, за да видим
кой на кого е равен тук. Тогава ще узнаеш
дали възнамеряваме да приближим с молби
престола на Всесилния и да го обкръжим
в уплаха или със заплаха. Тази новина,
това известие носи на Царя си помазан
и бягай, докато не те е сполетяло зло.
са изложени причините за бунта на Сатаната срещу Бога. Накратко казано, Милтън излага тези причини така: Бог Отец събира ангелите, за да ги извести, че поставя за техен Цар Своя Син. Това кара Сатаната да се възмути, че над него е поставена нова власт и да пожелае властта в Небесата за себе си. Сетне той заявява, че никой от ангелите не помни собственото си сътворяване, нито време, в което да не е съществувал - следователно ангелите са вечни, тоест равни на Бога. С което именно подбужда поставените под своя власт сонмове към бунт.
Доколкото съм чувал обаче, според Преданието (за съжаление не мога да цитирам авторитетен християнски източник) бунтът на Сатаната и неговите сонмове започва, защото Бог кара ангелите да се поклонят на човека (тоест на Адам). Тоест Дяволът не е само Божи враг заради бунта си, а и изначално човешки враг. Това Милтън пропуска. Всъщност според него първоначално Сатаната е безразличен към хората и се обръща срещу тях едва след прогонването си от Небесата, тъй като се е оказал безсилен в бунта си.
Според посочените в "Древен Израел" (Анжело Раппопорт, "Древен Израел", изд. Мириам, София, 1997, прев. от английски Иван Робибанов, т. І, гл. VІ)юдаистки източници излиза, че еврейското Предание сочи като причина за бунта на Сатаната (наричан още Самаел) именно нежеланието му да се поклони пред Адам - а според ортодоксалните еврейски и дори ислямски източници Бог създава Вселената и я увенчава с човешкия род (както можем да намерим и у един сравнително късен християнски автор - Джовани Пико дела Мирандола в "Реч за достойнството на човека"). Засега смятам, че тук Милтън си е позволил поетическа волност, която никак не подхожда на благочестивия му замисъл едновременно да докаже пред света, че Реформацията не унищожава изкуството, а го прочиства от излишни неща и да покаже на самите пуритани, че не всяко изкуство е нечестиво. Разбира се, възможно е грешката да е и в мен.
Освен това поставянето на Сина за Цар вече след Сътворението (поне на Небесата) противоречи и на Никейския Символ на вярата (който Английската Църква приема в римския му вариант дори след Реформацията), и дори на Уестминстърската Изповед на вярата, приета от английския Парламент в 1647 г. - там изначалността на Св. Троица също е приета за догма.
Коментарът на издателя (за Penguin) към ст. 603 гласи, че изразът на Милтън:
"This day I have begot whom I declare my Son..." ("Днес Аз родих Тогова, който ще Се нарече / мой Син..." у Шурбанов)
е метафоричен и обозначава не сътворяването на Сина, а издигането Му като небесен властник. Приложен е и цитат от трактата "Christian Doctrine" (I, 5), четен и от Милтън, според който подобно тълкувание се подкрепя от Втори псалом. (http://www.pravoslavie.bg/Библия). Текстът на псалома обаче гласи, че става дума за въставането на земни царе и за издигането на Царя конкретно над Сион. Сиреч в случая псаломът е неприложим в защита на Милтъновия текст - разбунтуваните ангели не са земни царе и действието не се развива на хълма Сион. Изглежда, че или английският издател греши по отношение на мнението на Милтън по този въпрос, или (по-вероятно) старинният английски трактат, внушил тези стихове на Милтън, допуска момент във времето (след Сътворението на света, но преди Въплъщението), в който Синът да е по някакъв начин издигнат над ангелите. В такъв случай Милтън, както и авторът или авторите на "Christian Doctrine" не вярват в изначалното природно/физисно/субстанциално равенство на Троицата, а Я подреждат йерархически в представите си. Което донякъде наподобява арианството. Със сигурност в това конкретно отношение у Милтън има ако не чист унитаризъм, то поне йерархизация на Троицата.
В иначе обстойния си коментар българският преводач пропуска ст. 603. Допускам, че тъй като първото българско издание е осъществено в 1981, за Шурбанов въпросът дали Синът е физисно равнопоставен на Отца или не, е изглеждал отвлечен и без значение за рецепцията на Милтъновия текст.
18.08.2010 20:13
мани го милтън, дай за иранската връзка, че е по-интересно.
(все по-голям фен ставам на римската теза)
19.08.2010 08:05
Когато в началото Бог създаде ангелите той им каза да обожават единствено него. И първият след ангелите – Луцифер - така дълбоко и напълно бил обикнал Бог, че намерил това за напълно естествено.
Тогава Бог създал човека. – когото обявил за най-висшето от своите същества. Затова накарал всички същества да се поклонят в знак на почит пред човека. Тогава Луцифер, поради любовта си към Бога и заради подчинението на първата заповед на Бога, която Бог му бил дал, видял че не може да се поклони пред човека. И поради този акт на неподчинение Бог го изгонил от Небесата. Проклел то да съществува без да вижда съществото, което най-много обичал – Бога и го изхвърлил на ямата на ада.
Всъщност идеята е че Сатаната върши делата си не от омраза от от любов към бога.
20.08.2010 10:16
Прочее мисля, че в хиндуизма всички богове за превъплъщения на Брахма, или се лъжа?
Колкото до египетските митове, там народнясването е просто естествената форма на съществуване на митологията. Всъщност - на трите паралелни митологични корпуса.
За индуизма нищичко не знам :)
@5: Да, но някак зороастрийският Творец е неутрален. Между другото, има павликянска приказка (записана от Йордан Иванов), в която Христос и Дяволът са братя.
Прочети поемата на Милтън, много е хубава.
21.08.2010 10:42
иначе аз някога отдавна се интересуват от всякакви митологии. За антагонизъм като че опозицията космос-хаос ми е допадала най-много :Д
На тебе, Ястребе, най ти е допаднал Хаосът в центъра на Амбър ;)
22.08.2010 10:09
Елоиз, това с двете поеми е вярно. А Милтън инак очевидно не е бил толкова теолог, колкото поет.
30.09.2010 03:23
- Кажете колега ? - Знаете ли нещо за "Изгубеният рай" !?
Отговор: - Ам-и-и Милтън го н-а-аписва след сватбата си.
В: - А нещо относно "Намереният рай" ?
О: Следва бърз отговор - Разбира се след, като жена му умира ! :))
Всичко най-добро приятел !
19.11.2010 20:33
Подобна теза може да съществува в "Преданието", но не е християнска, така че е логично да не може да се цитира християнски източник.
Обясненията за бунта на Сатаната са широко разпиляни из Библията, но общо взето се покриват с Милтъновите. Сатаната се възгордял от високото си положение, възмутил се от още по-високото положение на Божия Син, пожелал да заеме мястото на Бога, не искал да се подчинява на установения ред. (Няколко кратки справки: Книга на пророк Исая, глава ХІV, стихове 12-14; Книга на Откровението, глава ХІІ, стихове 7-12) Общо взето автентичната християнска литература не излиза с единно мнение по въпроса дали бунтът на Сатаната се случва преди или след създаването на човека, но самото твърдение, че първата им среща е сцената със змията (тук Милтън и Библията пак са на едно мнение) предполага, че Сатаната вече е бил във война с Небесата.
18.08.2011 19:17
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата