Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2010 00:32 - Защо няма светска литература в средновековна България ІІ: един полезен паралел
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 13782 Коментари: 24 Гласове:
2

Последна промяна: 09.02.2016 15:52


В статията си съм пропуснал един поразителен пример за запазването на светската литература и без светска власт, която да меценатства - всъщност при крайно враждебни уловия, аналогични с тези, в които след ХІV в. попадат и старо- и среднобългарските кодекси. Примерът е със староанглийската книжнина от VІІ-ХІ в.

Ето самата статия:

http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/20/zashto-niama-svetska-literatura-v-srednovekovna-bylgariia.608137



В ІХ-ХІ в. манастирите, където е произвеждана, са горени и грабени от викингски пирати. Ръкописите са унищожавани от езичниците заради скъпите си подвързии. Звучи познато, разбира се.

В ХІ в. идва нормано-френското нашествие, което методично издирва англосаксонските ръкописи и ги унищожава по политически причини като на това отгоре замества английския език като официален с френски и латински. За сравнение: у нас османците и преди тях ромеите не унищожават по такъв целенасочен начин.
И не би било вярно да се предполага, че религиозната близост между нормандските завоеватели и саксонските им поданици е смекчавало нравите на епохата: според Хрониката на Робърт от Глостър в Англия след Завоеванието "саксонец" е означавало "роб", а "нормандец" - "господар". Разбира се, и това не звучи непознато за нас.
След като обичаме гръмките названия, би ли било редно да говорим за "нормандско иго"? И дали в 1154 то се сменя с "анжуйско иго"? И кога свършва то? С Войната на Розите? Оставям този въпрос на любителите на "положение тежко - значение голямо".

В ХІV в. вече никой на практика не разбира староанглийски, а и са останали много малко оцелели ръкописи. За сравнение: старо-, среднобългарският и църковнославянският език изобщо не са спирали да бъдат използвани в Сърбия, България, Влашко и Русия - дори и при османската власт.

В ХVІ в. Реформацията за пореден път съсипва английските манастири и библиотеките им, този път окончателно. За сравнение: у нас въпреки пожарите манастирите продължават да функционират и до днес.

В ХVІІ-ХVІІІ в. поредица големи пожари нанасят поражения на общинските библиотеки и архиви в Англия.

Чак в края на ХVІІІ в. започва някакъв плах интерес към староанглийските оцелели ръкописи. Те са малко на брой, но с богато и разнообразно съдържание - както светско, така и църковно. Нашите оцелели средновековни кодекси са повече на брой от староанглийските, но са с по-еднообразно съдържание.

Староанглийски ръкописи почти не са спасявани, изнасяни и преписвани извън Англия (дори в Ирландия и Шотландия няма - има само няколко кодекса в Италия), докато наши са изнасяни и преписвани при голям интерес в Сърбия, Влашко и Русия. Всъщност са запазени десетки, ако не и стотици староруски преписи на среднобългарски оригинали.

Англосаксонската литература на практика има много по-лоша съдба от старобългарската. И въпреки това е с по-богато запазено съдържание. И то светско.

Останали са документи - близо сто (!) кралски, епископски и шерифски харти, най-вече за дарения. На фона на общо двайсетина наши оригинални и фалшиви дарствени грамоти от ХІІІ до ХVІІ в.

В Англия има запазени църковни регистри, стигащи назад до ХІV в. Ние и от ХІХ нямаме.

Останала е Англосаксонската хроника, описваща на над петстотин страници година по година историята на англите и саксите от заселването им на Острова до близо век след (!) нормано-френското нашествие. В шест (!) запазени екземпляра и един латински превод.

Останала е "Църковна история на английския народ" от Беда Преподобни - от VІІІ в.

Останали са деветдесет и пет стихотворни гатанки, поне три фрагмента от различни изгубени епически поеми (от които можем да реконструираме поне основните събития от изгубения сюжет, наречен "Фризийското клане"), стихотворни адаптации на цели книги от Стария завет и от антични автори (включително превод на "Утешението на философията" от Боеций, правен по времето на нашия цар Симеон).

Останала е цяла епическа поема, озаглавена "Беоулф" в над три хиляди стиха (стотина страници), отнасяща се до местни герои-езичници и днес вече превеждана на модерен английски, както и на други езици, романизирана и филмирана многократно.
Останала е оплаквателната поема "Битката при Молдън" (в близо триста стиха).


На фона на цялата разруха и лоша съдба всичко това се е запазило от периода VІІ-ХІ в.

И дотук дори не говоря за Евангелията, молитвениците, часословите, съчиненията на Светите Отци, житията и похвалните слова - в Англия, както и у нас, тези неща също ги има. При това при нас само на старобългарски, а англосаксонската Църква е била двуезична: има ги и на латински, и на староанглийски.

При сравнението на условията нашата средновековна литература е била в по-добро положение отколкото англосаксонската. За същата дължина на периода на съществуване (по пет века: VІІ-ХІ за Англия и ІХ-ХІV за България) и при по-голям брой запазени български отколкото англосаксонски кодекси изводът може да бъде само един:

нашата история, епос и лирика най-често просто не са били записвани. Вероятните причини за това са изложени в предишната ми статия по темата.

На това отгоре нашата средновековна литература е с двеста години по-млада и е просъществувала други двеста години години след залеза на староанглийската. Разположена във времето, нашата книжнина е по-нова (въпреки изхвърлянията за "българите - първите европейци" в безпортфейлния и безпросветен стил на Божидар Димитров) и чисто времево би трябвало да се запази по-добре.

Има късносредновековни наши кодекси, които вече са писани на хартия, а англосаксонските са на много по-нетрайния пергамент - без изключение. Хартията остава еластична, а пергаментът след няколкостотин години започва да се троши. При това някои английски пергаментови кодекси са много по-стари от запазените български, което прави запазването им проблематечно.

Аристокрацията, която е основен потребител на светска литература, в Англия е насърчавала създаването на оригинално местно творчество, а нашата под силно византийско влияние се е задоволявала само с византийски преводни съчинения - "Троянска притча", "Александрия", преводите на Манасий и Амартол... когато изобщо се е интересувала от книги.

Вярно е, че един английски книжовник възкликва: "Quod Christus cum Yngeldo?", но все пак светската староанглийската литература или поне това, което благодарение на труда на скрипторите е оцеляло от нея след всички катастрофични щети, ни е познато. Докато систематичното квалифициране на устното, светстко наследство на българите като "бесовско" от страна на тукашните скриптори е оставило резултата си в липсващите епически, лирически и прозаични български заглавия.

Особено многозначителна може да бъде съпоставката между окачествяването на двамата съвременници - Алфред Велики и Симеон Велики. И двамата са едновременно воини и книжници. Алфред се бори за оцеляването на Уесекс и обединяването на англите пред викингската заплаха, а Симеон преследва имперската си амбиция. За българския цар знаем, че заради голямата си ученост е бил наричан "полугрък". За англосаксонския крал - че е бил изкусен в саксонските песни.

------

Минава ми един допълнителен въпрос през ума: защо няма български средновековни карти? Карти на градове, карти на света... това е само част от празнините в българската средновековна култура (както липсват български средновековни светски повести, епически поеми, дълги хроники, стратегикони, владетелски "огледала", оригинална теология). Византийски, макар съвършено условни и съвсем малко на брой карти, все пак съществуват (сещам се за мозаечната карта на Йерусалим и Светите земи). Така че тази липса у нас може би не е византийско влияние. Или пък е? Западноевропейски, арабски и османски карти има много. Интересно е дали има сръбски и руски карти, защото сръбската и руската средновековна култура са най-близки до българската. Може би трябва да се потърси нещо и за арменски и грузински карти.

Има и други, допълващи възможности. Примерно естествена склонност към орална култура - чисто устно разпространение на светските текстове. Дори да е имало поеми, истории и прочие, те да са се разпространявали само от уста на уста. Но това пък предполага цяла прослойка бардове като тези в Уелс. У нас обаче самото съществуване на такава прослойка не е регистрирано в книгите, така че и това не е налице. А и дори от техните неща все нещо би било позаписано, ако ги имаше. В Уелс така е станало.

9 февруари 2016



Тагове:   България,   литература,   ІІ,


Гласувай:
2



1. zelas - Веда Словена
25.09.2010 14:01
А Веда Словена какво е според теб? Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха! Тя как оцеля?

Или вие в БАНята я смятате за фалшификат щото се говори за Орфей пък той няма нищо общо с българите!
цитирай
2. анонимен - Прав е човекът.
25.09.2010 18:31
"Веда Словена" не е светска литература, а истински светските мотиви в българската народна песен се появяват твърде късно, примерно около възраждането. Преди това всичко, с много малко изключения, е било митични или историко-митични фабули. Езичеството много бавно се е трансформирало в християнство. С компромиси и от двете страни.Това е. :)
цитирай
3. mglishev - Зелас,
25.09.2010 20:01
чел си ти "Веда словена", колкото аз - Упанишадите. Тя първо е мистификация, второ не е баш светска, както е отбелязано и във втория коментар, трето не е българска. И четвърто, даже да беше нещо изключително ценно (а тя не е), пак щеше да е бяла лястовица на фона на абсолютната доминация на адаптираните, преведените и чисто служебните църковни текстове. Една лястовица пролет не прави. Виж пак примерите, дадени в темата.
цитирай
4. анонимен - и един интересен старофренски текст - Le serment de Strasbourg
25.09.2010 22:40
от 842 година на хрониста Нитард

http://en.wikipedia.org/wiki/Oaths_of_Strasbourg

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%82%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4

Сн С
цитирай
5. eloiz - Глишев,
26.09.2010 16:29
имам чуството, че говорим на различни езици. Писах в предишния ти пост, разбира се, общи приказки, защото всичко това са общи приказки, но сега ми омръзна и се уморих. Уморих да слушам хората като теб, които казват - нямаме светска литература в средновековието, изостанали сме, нямаме известни писатели, изморих се също така да слушам и другите, които предизвикани от вас ви опонират, не по-малко разгорещено, че видите ли, българите били родоначалници на световната култура. Ще напомня само едно много важно нещо : "Народ, който не познава културата си, не познава себе си.".
Ти лично, който познаваш толкова добре "Беоулф", как се виждаш като потомък на същото това жалко безписмено племе, каквото явно сме били през по-голямата част от историята си, и което племе никога дори според теб не е имало средновековна светска литература? Как така те докосва този епос, като тези струни изобщо не би трябвало генетично да ги има в душата ти?
Глишев, не се заяждам с теб. Просто много обичам средновековната българска литература. Сигурно колкото ти обичаш "Беоулф") И намирам, че тя не е проучена - в голяма степен. А не е проучена, защото над нея тегне "високонаучното" схващане, че тя не е дала нищо "кой знае колко значително - основно е религиозна". Проучвайки средновековната си литература, ние трябва постоянно да сме в "кръгова отбрана" - да доказваме, да влизаме в диспути и в битки преди още да сме установили същинската стойност на проученото. Именно, защото още преди да бъде открито, то е възприемано като "няма такова". Разбираш ли?
Един мой университетски преподавател говореше по този начин за литературата ни след Освобождението. Че била "местна", нямала световно значение. Той беше ( и е) много умен и много уважаван от мен човек.
И беше прав. Защото навярно пишейки тези литература, мнозина от нашите първи писатели са си мислели именно, че онова, което творят е нищожно пред съкровищницата на световната литература...

цитирай
6. mglishev - Елоиз,
26.09.2010 23:04
преди да прочета "Беоулф" съм изчел доста от нашата средновековна литература. А след "Беоулф" не съм се ограничавал само с него.

Ако нашата средновековна литература е непроучена (това е според теб), то кои нейни произведения трябва да прочетем за първи път?
цитирай
7. анонимен - Елоиз, Маноле,
27.09.2010 11:50
Който се интересува от старобългарската литература, би могъл да потърси книгите на Донка Петканова:
- Българска средновековна литература
- Старобългарска литература - енциклопедичен речник
- Средновековна литературна символика
- По книжовния друм на Миналото
цитирай
8. mglishev - Благодаря, #7 :)
27.09.2010 13:37
Винаги е хубаво да се прочете и нещо отгоре.
цитирай
9. bserafimova - Благодаря Ви много - мисля, че някои от тези книги са качени в промацедония.
28.09.2010 00:04
анонимен написа:
Който се интересува от старобългарската литература, би могъл да потърси книгите на Донка Петканова:
- Българска средновековна литература
- Старобългарска литература - енциклопедичен речник
- Средновековна литературна символика
- По книжовния друм на Миналото

цитирай
10. zelas - Браво на eloiz! Но не им се връзвай на ...
02.10.2010 13:56
Браво на eloiz! Но не им се връзвай на Глишевците - те са на заплата да ни изкарат нищожни и неуки!

С две думи губиш си времето да им обясняваш! Чети си, пиши си в блога (прекрасен е), покажи на останалите и това е достатъчно.

Поздрави
Пламен
цитирай
11. анонимен - Най-простото
05.10.2010 21:21
Езикът ни е сложен и немелодичен, тръдно се пише лирика на него. По това време се е писало главно в стих, нали? Да вземем латинския, който звучи супер каквото и да кажеш. Бих казал, че английският е доста по-мелодичен от българския, да не говорим за френския. Ето ви една съвсем проста причина, която съм сигурен, че малко или много е оказала влияние.

А в истинността на статията въобще не се съмнявам, трябва да си доста твърдоглав, за да не прозреш очевидната истина.
цитирай
12. mglishev - @11:
06.10.2010 04:16
Езикът ни наистина е сложен, но на него лирика се пише лесно - твърдя го от опит. Пък и е напълно достатъчно човек да почете малко Яворов, Емануил Попдимитров, Смирненски или Гео Милев, за да спре да мисли езика ни за тежък :)
В Средновековието не се е пишело "главно в стих", а и в стихове, и в проза.
Латинският обаче е доста по-мъчен за писане на поезия.

Не мисля, че работата е в самия език, той си е хубав.
цитирай
13. анонимен - учители
06.10.2010 21:23
Значи, учителя по литература ме е излъгал за езика. :) Но тогава какви са причините? Ти даваш доказателства за това, че не се е писало, но защо не се е писало?

цитирай
14. mglishev - Не казвам,
07.10.2010 01:50
че не се е пишело изобщо, а че на се пишели определени неща у нас. И съм дал причините за това - поне както аз ги виждам.
цитирай
15. bserafimova - Не бях прочела мнението на Елоиз...
13.10.2010 19:43
Точно така е, Елоиз - "Кръгова отбрана" винаги и за всичко ни е внушавано, че сме по-лоши от другите народи в това или онова...

Поздравления, Елоиз!!! Това е верния път - самоизучаване и приемане: каквито сме такива, важното е да са стремим към хубавото в себе си! И да го познаваме, обичаме и развиваме!
цитирай
16. mglishev - О, Боже,
15.10.2010 02:44
какво общо има това с темата?
цитирай
17. анонимен - Какво Ви притеснява?
16.10.2010 21:40
mglishev написа:
какво общо има това с темата?


Че си позволявам да поздравя една читателка, може би?

Признавам, че съм забравила малкото, което знаех за старобългарската литература (на фона на Вашата подготовка вероятно съм кръгла нула по въпроса), но и на мен ми писна да слушам отвсякъде, и най-вече от български учени колко много недостатъци имаме българите...и кое ни липсва.

Хайде стига вече сме се самоотричали и нехаресвали, според мене.

Просто ми писна да слушам колко тия са по-велики, колко ония са по-бели, или трети пък колко били по-добри.

Аз съм на друг принцип - приемането и самоизучаването, всеки има качества и недостатъци, които дори биха били полезни в определени случаи...

Вероятно и през епохата, за която пишете просветените не са смятали за нужно да слязат до обикновените хора...

Хайде със здраве!
цитирай
18. mglishev - Няма как
18.10.2010 09:03
в едно сухо изложение да се държи сметка за това на кого му е писнало и от какво. В случая става дума просто за дадени факти.

Между другото, не отричам ва старобългарската литература тези качества, които тя има. Просто отбелязвам една очевидна липса в нея.
цитирай
19. анонимен - Чета как сръбските, гръцките, турските, френските, македонските ... създават "митове"
24.10.2010 14:38
mglishev написа:
в едно сухо изложение да се държи сметка за това на кого му е писнало и от какво. В случая става дума просто за дадени факти.

Между другото, не отричам ва старобългарската литература тези качества, които тя има. Просто отбелязвам една очевидна липса в нея.


повдигащи самочувствието и обединението на народите си.

Българските учени обаче не го правят, въпреки че обсъждат разни чуждоземски митове във форумите си, макар че са наясно с вътрешните липси на българския народ - а тези "митове" в крайна сметка обединяват в тежки мигове...

Това имах предвид в предишното си съобщение.
Напълно съм наясно, че в една научна статия не се държи сметка за предпочитанията на читателите, наясно съм също че имате и високи критерии.

Поздрави - БСерафимова

цитирай
20. mglishev - Ненавиждам
26.10.2010 23:15
съвременните митове, те са опасни, служат на неграмотни хора и се създават от злонамерени автори. Нашият Божидар Димитров например създава съвременни митове, които са особено гнусни. Не на последно място - и с лъжовността си. Същото се отнася и за тракоавтохтонистите, и за тези, на които началото на Ренесанса им се привижда в България, и за онези, които търсят противобългарски "заговор" у чуждите историци вместо да го намират в корупцията и безхаберието.

Ако ми трябват митове, предпочитам да са старинни. Те поне имат някаква естетическа стойност.
цитирай
21. анонимен - Съществуването на някогашните митове са оправдани, наистина. Мисълта ми
01.11.2010 19:25
mglishev написа:
съвременните митове, те са опасни, служат на неграмотни хора и се създават от злонамерени автори. Нашият Божидар Димитров например създава съвременни митове, които са особено гнусни. Не на последно място - и с лъжовността си. Същото се отнася и за тракоавтохтонистите, и за тези, на които началото на Ренесанса им се привижда в България, и за онези, които търсят противобългарски "заговор" у чуждите историци вместо да го намират в корупцията и безхаберието.

Ако ми трябват митове, предпочитам да са старинни. Те поне имат някаква естетическа стойност.


цитирай
22. анонимен - Натиснах по погрешка един клавиш, та не успях да си довърша предишното съобщение
01.11.2010 19:34
Мисълта ми беше, че бълг. историци са наясно за съществуването на създадени от чужди историци митове и обсъждат липсата на такива в бълг. история като причина за развитието на бълг. действителност през вековете, както и на самочувствие.

Поздрави - Б.
цитирай
23. mglishev - Това малко не го разбрах.
03.11.2010 10:22
Може ли пак?
цитирай
24. bserafimova - Същия постинг с допълнение/обяснение в скоби:
03.12.2010 11:06
Мисълта ми беше, че бълг. историци са наясно за съществуването на създадени от чужди историци митове и обсъждат липсата на такива в бълг. история като причина за развитието на бълг. действителност през вековете, както и (за липса) на самочувствие.

Вж.: наука.бг
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625901
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата