Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 03:18 - Сянката на воина
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 4320 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 24.11.2010 03:59


image





Или може би "Воинът-сянка".
Преди десетина години БНТ излъчи "Кагемуша" (а самият филм е от 1980). Винаги съм си падал по самурайски истории, така че тогава се бях курдисал пред телевизора, готов за нещо изключително. Режисьорът е този на "Седемте самураи" - подготвях ce да бъда възхитен. Още повече, знаех, че филмът е цветен и много красиво заснет. За съжаление беше в някакъв безобразно късен час, така че тогава  за свой срам проспах половината.

Мина много време и видях, че в тазгодишната "Киномания" отново влиза "Кагемуша". Догледа ми се. През цялото това време съм се сещал за филма, а откак има торент-тракери все съм си казвал, че ей сега ще си го потърся, но така и не го правех.

Междувременно почти наизустих "Седемте самураи", а изгледах и "Рашомон", "Тронът в кръв" (или "Замъкът на паяжината" по "Макбет"), "Йоджимбо" ("Телохранителят"), "Ран" ("Размирици" по "Крал Лир"), "Тайната крепост" и изобщо всичко, до което можах да се добера от вечната самурайада на Куросава. Така и не оцених некостюмните му филми; останах си хлапето, което лесно се увлича по филмовия образ на Сенгоку Джидай. Благото изражение на Такаши Шимура заедно с нервно щръкналите мустаци и дивия поглед на Тоширо Мифуне станаха част от личната ми поп-култура. Вярвам, че всеки, който е гледал тези филми, ще ме разбере.
Отделно си спомям един случайно мернат филм - "Сен-но Рикю" ("Майсторът на чаената церемония"), който така и не успявам да си намеря в торенти или на диск. И направо се влюбих в "Харакири"/"Сеппуку" - страховитата драма на честта от Масаки Кобаяши.
Паднах си и по по-новия "Вътрешният дворец", но тук вече увлечението ми по стара Япония, надявам се, излиза и извън детинската страст по лакираните доспехи на самураите. За щастие, епохата Хейан, тази на гражданските войни и сетне на Токугавите предлагат далеч повече - много литература, особена философия (Бушидо определено ме влече повече от Дзен) и прекрасно изобразително изкуство. Разбира се, не знам колкото ми се ще да зная, но пък продължава да ми е приятно да се ровя. В Япония преди Мейджи има за всекиго по нещо.

С тези натрупвания стигнах до днешната (вече вчерашна) прожекция на "Кагемуша" в "Одеон". Каква прелестна трагедия! Три часа златисто-кърваво великолепие, от което и Софокъл не би се засрамил. Дълбокият глас на Тацуя Накадаи (който изпълнява и ронина Цугумо Ханширо в "Харакири" от 1962) звучи с репликите на станалия нещо като легенда кланов водач Шинген Такеда.

В края на ХVІ в. трима даймьо, водачи на кланове, си оспорват върховната власт над Япония: Иеясу Токугава, който в крайна сметка наистина ще стане шогун и ще умиротвори страната, Нобунага Ода и Шинген Такеда, който плаши другите двама с военните си успехи. По време на обсада Шинген е ранен тежко и скоро след това умира. Служителите му скриват гибелта на господаря си и представят на негово място кагемуша или воин-сянка, двойник. Целта им е да сплашват противниците на клана, за да могат да укрепят владенията на Такеда преди вестта за гибелта на Шинген неминуемо да се е разнесла - с последиците си.
Воинът-сянка живее в резиденцията на Шинген, привързва се към малкия внук на господаря, от време на време дори взима сам доста умели решения. Но той е крадец, престъпник, спасен от ешафода за нуждите на клана за времето, в което е нужен на каузата на Такеда. Употребен и захвърлен, защото "Сянката не може да съществува без човека".
Личната му драма се преплита с краха на династията, сънищата му се преплитат с чувството за обвързаност, което се буди у него по време на краткия му живот в кожата на стария пълководец. Воинът-сянка постепенно приема за свой девиза на покойния Шинген: "Бърз като вятъра, тих като гората, буен като огъня, непоклатим като планина." В крайна сметка какво мотивира "сянката" на Шинген: наивност, лудост или благородство?

Може ли един осъден престъпник да има лична чест? Добре ли е човек от простолюдието да се отдаде изцяло на интересите на господарите си? Що е благородство? Възможно ли е един мъртвец да продължи да влияе на съдбите на живите? "Кагемуша" разказва история, стояща някъде по средата между "Принцът и просякът", "Смененият крал" и "Верният Ханс". Вечна история, разбира се. А музиката към филма и невероятните картини в дългите кадри правят цялото зрелище още по-възхитително. Флейтата на обсадените, която господарят Шинген е дошъл да чуе, театралната песен, с която Нобунага иронично отдава почит на своя стар противник (и която напомня песента на призрака от "Тронът в кръв"), както и дългите кадри при поражението в последните минути от филма не се забравят лесно.
Има и леко вицов момент с християнството и европейските влияния в облеклото на Нобунага Ода (който не от днес е клишираната фигура на злодея/хитреца в книги и филми).



"Кагемуша" в Замунда. 
 







Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ежисьорът е този на "Седемте самураи"
24.11.2010 18:35
Акира Куросава
цитирай
2. mglishev - :)
24.11.2010 19:02
Разбира се, мисля, че това става ясно от текста.
цитирай
3. анонимен - Срам голям :)
25.11.2010 20:09
Да се проспи този филм дори и в 4 през нощта да е. Но явно всяко зло за добро - филма си заслужава напълно да е последния филм на Куросава, който да гледаш за първи път - направо съчетава най-доброто от всичко, както мотото на Шинген.
цитирай
4. mglishev - Остави се,
25.11.2010 20:30
щях да си правя сеппуку, ама как иначе щях да го гледам? Разкошен филм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625028
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата