"Децата на Хурин" или "Разказ за децата на Хурин" е самостоятелна повест от Дж. Р. Р. Толкин. Публикувана в Обединеното кралство в 2007, същата година преведена на български от Любомир Николов и издадена от "Бард". 



Повестта е един от трите основни сюжета в митологията на Толкиновата Средна земя - заедно с "Балада за Берен и Лутиен" и "Падането на Гондолин". За разлика от тях обаче "Разказ за децата на Хурин" съществува в цялостен белови вид в проза, което позволява публикацията й в един том, без утежняващ четенето коментар и практически без редакция. 

Хурин е простосмъртен човек на служба при (почти) безсмъртните елфи. Воден от верността си, той отива на война срещу техния враг, лукавия Моргот. Хурин попада в плен при демоничния противник. Не се прекланя пред него, а дръзко се подиграва с претенциите му за всемогъщество и така навлича на семейството си проклятието на врага. Съдбата на съпругата, на двете дъщери и най-вече на сина на Хурин е класическа трагедия, някъде между неумолимата Участ на скандинавската митология, безмилостната Мойра на Еврипид и "адската машина" на Жан Кокто. Всеки избор е фатален, всяка възможност е предрешена. Бягството не спасява, храбростта не побеждава, дързостта рухва, а смирението е непознато. Това щеше да е историята на Едип, ако Едип беше воин. Или на Зигфрид, ако Зигфрид беше елин. Мрачната атмосфера на северния свят си приляга с тържествения ритъм на гръцката трагедия. История за силата на съдбата, за любов и приятелство, за гордост и състрадание, за отчаяние и смелост, за самота и изгнаничество, за раздяла и гибел, за поражение и надежда. Тонът е този на исландските саги - едновременно сух, но и парадоксално романтичен. Размахът на историята обаче е изцяло класически. Композицията е стройна и през множеството перипетии разказът води към покоя, който никакво проклятие не може да отнеме. Вълнуваща книга за всекиго, който и на зряла възраст все още си спомня очарованието на гръцките легенди. Подходяща дори за четене на глас, но не детска.

Откриваема и като аудиокнига на английски в блестящия прочит на сър Кристофър Лий, отличен актьор и певец и най-успeшният интерпретатор на Толкиновото твочество. За аудиокнигата: http://goo.gl/vhaU2

Я виж ти!!! Туй не ми е попадало.

Не знам, защо обаче Толкин напоследък ми омръзна. Даже съществуват повече негови произведения, които не съм чел, отколкото чел :))) От възрастта ли е, от що ли...

Като се върна септември в б.г. ще я търся по книжарниците. Поздрави!

Така си е, хубаво е човек да си дава почивки, инак Толкин писва. То с всичко е така.

Книгата е доста прилична, да не я прехвалвам. На английски е една идея по-добра, разбира се.

прав си - Толкин се чете само в оригинал, иначе чарът, посланието и феерията се губят...

Въпросче - това попадало ли ти е, и ако е така, какво мислиш?

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Legend_of_Sigurd_and_Gudr%C3%BAn

Имам Легендата за Сигурд и Гудрун, харесвам я и си я държа на видно място при другите Толкинови съчинения. Тежко четиво е, това е преработка на скандинавски легенди и е в алитеративен скалдов стих. Но си струва.

u1uPAd <a href="http://klvpeeeuyeek.com/">klvpeeeuyeek</a>, [url=http://ujimgfoadlgm.com/]ujimgfoadlgm[/url], [link=http://zylkecirjwqr.com/]zylkecirjwqr[/link], http://dymvzmyzhmgr.com/