Чували ли сте за Съдията Ди на Робърт ван Хюлик? Сигурно. А за Господаря Ли на Бари Хюгарт? На мен ми е любим герой. През деветдесетте издателство "Абагар" пусна у нас преводи на трите романчета за стария китайски следовател и изпечен шарлатанин. "Мостът на птиците", "Легенда за Камъка" и "Осем ловки демона" са адски смешни, неправдоподобно ерудирани, на места трогателни и много шарени книжки. Хем фентъзи, хем културна разходка. 

В китайско селце през седми век всички деца между пет и петнайсет годинки се разболяват едновременно от странна болест, от която изпадат в безсъзнание. Един от селяните, якият Лю Ю (не го бъркайте с почитаемия автор на древния китайски трактат "Класическото чаепитие") напуска селото със спестяванията на някога буйната си и красива леля, за да намери и наеме мъдрец, който да разбере как една болест се е научила да брои и да излекува децата. Връща се с престарелия и мърляв пекински пияница Ли Као (мъдрец с лек недостатък на характера), който преди деветдесетина години е бил първенец в литературните изпити на Ханската империя, способен, но безскрупулен висш сановник, а днес е просто един циник, от когото се плашат бившите му колеги както в двореца, така и в Академията в Ханлин, а може би дори и някои божества в пантеона. В крайна сметка "Пастирът и Тъкачката", "Ръкописът от червения павилион" и "Речни заливи" са само част от материала, вдъхновил Хюгарт.

Двамата стават неразделни като Холмс и Уотсън. Простодушният Лю, наричан още Вол Номер Десет заради огромната си сила и безумно хитрият, нахален и алкохолизиран дядка си имат вземане-даване с богове, демони, високопоставени мандарини и князе, зли духове, с вечната китайска бюрокрация, която управлява не само империята, но и Ада и постоянно им се налага да си спасяват кожите от разни неправдоподобни, мъчителни и екзотични опасности. На всяка страница има преувеличения, анахронизми, шарения, трудноуловими за нас алюзии и шеги по адрес на старата китайска литература, изобщо китайщини от какъв ли не вид и невероятен хумор.

Авторът е Бари Хюгарт, роден на 13 март 1934 в Пеория, щата Илинойс. Служи във военновъздушните сили на Щатите в Корея през 50-те и 60-те, там открива за себе си древната китайска култура, а през осемдесетте замисля поредицата за "древен Китай, какъвто никога не е бил, но е трябвало да бъде" и издава трите си романа за Господаря Ли и Вол Номер Десет.

С "Мостът на птиците" печели Световната награда за фентъзи в категория "Най-добър роман" за 1985. Уви, уви! Хюгарт възнамерява да напише седем книги за своите герои, но конфликт с издателите му слага край на проекта. Жалко! Трите публикувани томчета на "Историите на Господаря Ли" са невероятно пиршество. 

Това не е някое малоумно фентъзи, а радост за преситената душа на читателя, лютиво-кисела супа за сърцето, пиле с три вкуса за ума, салата от соеви кълнове за душата и иззобщо - пълен кеф.

"Мостът на птиците" се намира относително често за по три-четири докъм шест лева на кашони из София в приличен вид. Явно допечатките не са се разпродали веднага.
"Легенда за камъка" практически не се намира. Вероятно е в най-малък тираж.
"Осем ловки демона" се появява тук-там, но рядко.

На английски език трите книги са събрани в общо издание: "The Chronicles of Master Li and Number Ten Ox", by Barry Hughart. Оригиналните заглавия са: "Bridge of Birds", "The Story of the Stone" и "Eight Skilled Gentlemen". 









Не можеше да не пусна постинг за тази прекрасна поредица  Луд фен съм на тия книжки (бях на единайсет или дванайсет, когато "Осем ловки демона" излезе у нас - едновременно с "Донеси ми главата на Принца" на Зелазни/Шекли или с първото издание на "Силмарилион"). Сто на сто ще се намерят и други фенове. Останалите... ами, намирайте, теглете или купувайте и наизустявайте 

Пълната поредица на "Историите на Господаря Ли" може да се свали от Читанката. Пак там има и изчерпателна справка за оригиналните и българските издания:

"Мостът на птиците",
"Легенда за камъка",
"Осем ловки демона".

Това ми е едно от най-любимите четива. Когато не съм на кеф винаги го отварям. Заедно с Витка Суворов "Контрол" и "Избор".
Ужасно завиждам на тези, които още не са чели Хюгарт - няма такъв кеф!

и аз си го харесвам Хюгарт. Впрочем, оказва се, че "Ши ту чи" или по-скоро "Жи тоу чи" съществува. Легендата за камъка е истински китайски роман :)

Витка Суворов да не е Резун? Той верно е като Хюгарт - хубаво пише, а не знаеш къде е фентъзито и къде - реалността.

направо е номер 1)))

Обожавах и препрочитах Осем ловки демона и Донеси ми главата на принца, но не съм и предполагала, че има още 2 книги към първата, и че е поредица ;-) You just made my day!

това са прекрасни книжлета. Особено препоръчвам "Мостът на птиците"! Най-долу в постинга са дадени линкове към текстовете в Читанката. Приятно четене :)


Впрочем, "Донеси ми главата на Принца" на Зелазни & Шекли също има две продължения:

"Ако с Фауст не успееш"
и
"Просто шеметен фарс".

Те също са за симпатичния демон Аззи. И тях ги има в Читанката :)

а другите вече ги чета ;-) Благодаря!

че си има вярна публика на Хюгарт. Аз, да се поизфукам, съм си писал с него.

Пиши да прати останалите книги по имейла, или поне черновите...

Черновата на "Мостът на птиците", както и най-общата идея на останалите книги са качени в сайта на Хюгарт. Линк към сайта му съм дал в текста по-горе :)

Браво, Глишев, че се сети за това нещо, което ме мяташе навремето в бурен възторг! При това е правено от американец! Защо тоя човек не е написал нещо повече? Все съм се чудел.

ПП
а това трябва да го откопираме в БГнаука, разбира се?

90-te бяха златно време за читателите на фантастиката

http://www.barryhughart.org/bobdraft/chapter1.html
Много е интересно - Господарят Ли е само на 19 години, Вол №10 е само бегло споменат като страничен герой... много ме кефи.