Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2012 22:04 - Отец Кънчо Трънски, "Тайният пратеник на св. Хуберт"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2644 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.11.2012 22:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отец Кънчо Трънски, "Тайният пратеник на св. Хуберт", изд. Millenium, София, 2010. Сборник разкази, 144 с.

image

Днес случайно си я купих в Bookstore на Графа, намалена от дванайсет на три лева. Явно никак не се продава - на втория етаж на книжарницата, в ъгъла за намалени книги имаше поне десетина екземпляра. 
Препоръчвам я разпалено. Не горещо, не ентусиазирано, а не знам и аз как. Не зная дали авторът наистина е свещеник и дали се казва Кънчо, но героят му, със същото име, е вероятно към четирийсетгодишен православен поп в комунизираните, изциганили се и изпростели села на моята Западна България, в моето Знеполе. Отвъд моя радомирски Шоплук, преди бедните мои Западни покрайнини в Сърбия. На отец Кънчо не му остава нищо друго освен културата. Явно е софиянец, а може би и шоп. Явно покрай пиенето не спира да чете. Ходи на лов - забавлява се в старовремската скука по радичковски, а и малко нещо като Робер д"Артоа. Служи сам. Няма попадия, а клисарят му е отрепка. Но са се сприятелили. Страхува се от мутри и се възхищава на лудите по горите. Обича компанията на интелигентни и наивни природозащитничета от София, а попада на прости ченгета. Вярва в Бога, но претупва литургията. Почита блажените и преподобни наши свети отци Ницше и Буда. Нито обича, нито мрази владищините. Вече се е оставил само на Бога, всичко друго му е излишно. 

Това е проза, каквато аз бих писал, ако бях станал свещеник и имах дупце за тая работа. Вътре няма офлянкване, самоиронията не е мрънкаща (а лесно можеше да бъде). Няма купешко попски приказки. Няма и гаври с вярата. Но няма и напразни възторзи. Не е поредният уж хумористичен поменик а ла късния вестник "Стършел". Когато напоследък популярният г-н Калин Терзийски казва, че пишещият трябва да има какво да каже и език, с който наистина добре да го опише, може би без да иска е похвалил отец Кънчо Трънски. Авторът - не зная дали наистина е свещеник и дали се казва Кънчо - е някакъв към четирийсетгодишен софиянец, който добре знае нещата и по селата, и по черковний вопрос. Можеше да ми е брат. Може след десет години да съм аз. 

Свещеническата проза не бива да се подценява. Когато варненският владика Симеон пише най-обикновени писма - той пише до цялата нация, а може би и до ангелите. Когато отец Радко (или Иван) Дочев пише дневниците си от Балканската война - това не е някакъв лесен трафарет. Когато от мъглите на Авалон се обадят поп Минчо Кънчев или нашият Софроний - можем само да млъкнем и да слушаме гузничко. Когато пише отец Кънчо Трънски - е, това е да разберем как може би се чувства днешният брат Никанор в Брезник. Или какво му е било на вече покойния дядо Назарий в кокаляне. Как се чувства едно нормално софийско копеле, заточено по селата, без гадже, без блус и метъл, без Пратчет и без превземки. Да си свещеник сред шопите и знеполците е като да служиш сред дивите недопокръстени вълци на нашия свети княз Борис Първи или на свети крал Олаф Норвежки. Елин Пелин е казал по нещо за тези работи, но са дошли разни революции и са променили много неща. Моля, идете да си купите книгата за тайния пратеник на св. Хуберт, покровителя на ловците. На човеци.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628591
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата