Луд на шарено се радва :: Chushingura (1962) или "Четиридесет и седемте ронини" на Хироши Инагаки с Тоширо Мифуне и Т...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.09.2013 11:36 - Chushingura (1962) или "Четиридесет и седемте ронини" на Хироши Инагаки с Тоширо Мифуне и Такаши Шимура

Автор: mglishev Категория: Изкуство

Прочетен: 3267 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2013 02:18

Chushingura или "Четиридесет и седемте ронини" (1962), с любимите Такаши Шимура и Тоширо Мифуне.

Има го в Замунда и е със съвсем прилични вградени английски субтитри.
Докато чакам тази година да излезе новото филмово недоразумение по хубавата стара история за бавната вендета на 47-те, гледах японската лента и страшно се изкефих. Като по учебник е. Всичко е вътре - замъци, обноски, капещ вишнев цвят, моралният упадък на шогунските служители, залезът на воинското съсловие и дискретният възход на камигата, малко странен хумор, дилемата на несъвместимите задължения, любовта, честта, смъртта и други такива спътници на самурайското битие. Направо коментар към "Рицарят, Смъртта и Дяволът". Филмът не е бавен, но въпреки това продължава три часа и половина. Направо си е епос като полския "Потоп". Отделни кадри напомнят на укийо-е, рисувани по мотиви от историята за 47-те. Много фина работа. Към края на филма това изображение от Кунийоши направо е поставено пред камерата с декор и актьори:

За незапознатите - около 1700 г. високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това забавяне се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент. Авторитетният по всички въпроси на бушидо Цунетомо коментира, че внимателното планиране на отмъщението на 47-те издава тяхната прекалено голяма амбиция да успеят на всяка цена, а не толкова желанието им да окажат почит на загиналия си господар. Същевременно гробовете на 47-те и днес са популярно място за поклонение. Историята им е съвсем истинска, но постепенно е придобила литературно значение - многократно е драматизирана в театрите, разказвана е в хроники и новели, а в двайсети век е филмирана няколко пъти. Сега, разбира се, Холивуд се кани да осакати и нея, но лично аз се каня да си потърся и останалите японски филми по този сюжет, правени от петдесетте до осемдесетте, защото не ми се гледа кич, а нещо по-добро.

Японските костюмни драми от 50-те и 60-те (пък и поне до 1990) изобщо са си епоха в киното - и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа. "Харакири" (1962) е на Масаки Кобаяши; Chushingura, който сега препоръчвам - на Хироши Инагаки; Ugetsu monogatari (1953) е на Кендзо Мидзогучи и взима Сребърния лъв във Венеция, а Jigokumon (1953) е на Теиноске Кинугаса и обира както "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, така и наградите на BAFTA и Кан.

Нагоре