Преди няколко дни се похвалих, че съм гледал хубаво представление на "Макбет", поставено в църква. Един приятел, впрочем свещеник, изкоментира: 
- Тъй ший тя. 
В това иронично изречение се съдържа цял разговор. Тъй ший тя, тъй ще е тя... пропадна християнството в Европа. Дойдоха толерастите, последни времена са. Бледи конници по небето и така нататък. Църквите вече не се ползват по предназначение, хората Бога забравиха, на веселия и танци го обърнаха, младите не уважават старите, полудя тоя народ. 

Споделям повечето от тези мисли, колкото и примитивни да изглеждат на предполагаемо по-просветените ми приятели. Самият аз не претендирам за особено дълбока душевност, а само за някакъв книжен багаж. Когато става дума за цяла Европа, съм изцяло на мнението, че тъй ший тя и че това е зле. Когато става дума за България обаче, съм изцяло на противоположното мнение. Уви, тъй ней тя. Тук сме си тумба аграри, нищо че не работим земята. Тук жените са красиви, мъжете са прости, нравите са общо взето уродливи, но не по благия европедалски начин, а все още като в дива османо-съветска провинция. За зла врага у нас не само не поставят "Макбет" по църквите, ами направо не знаят защо изобщо има такива сгради (и не са чували за "Макбет"). Дядо поп може и да си пее там нещо, но повечето хора са еднакво далеч и от "Макбет", и от литургията. Отишли са на чалготека. Някой хитър левичароантрополог може би ще посмее остроумно да отбележи, че литургията и чалготеката се родеят в културния хоризонт на довчерашните османски поданици, но аз на такъв левичароантрополог най-примитивно бих му друснал един в носа. 

Добре де, а не може ли иначе? Не може ли нито тъй дай тя, нито да сме някакви диви хуни? Не може ли някак си черковната сграда и "Макбет" да съжителстват мирно, а дебелащината на османлъка и лицемерието на криворазбраната коректност да са някъде зад девет планини? Ще ми се да може. Всъщност започнах да пиша това не за да мърморя срещу българската простащина и европейската изнеженост, а само за да кажа, че няма нищо страшно в това да се постави хубава пиеса в хубава църква. 

Преди години, още докато имаше разкол в БПЦ, в енорийската ми "Св. Параскева" от време на време се провеждаха концерти. Да, с религиозен репертоар, но не бяха служби, а по същество светски концерти. Част от произведенията бяха на - ау, инославния! - Бах. Акустиката беше добра, изпълнителите си ги биваше и съм готов да се обзаложа, че много от посетителите за първи път прекарваха толкова много време в храм. Така и не разбрах кое му е лошото на това да слушам цигулка в черква. 

В Краков, в една от старите църкви, разказваха ми, всеки понеделник имало органов концерт. Мога да си представя как звучи, защото съм слушал подобно нещо в Лорето и в Мелк - и определено нищо лошо не мога да кажа за преживяното. "Хвалите Его в струнах и органех", както съм чел някъде. 

Но това са те, немитите западняци. Черквата им не е черква, а място за забавление. Може да има нещо вярно в това, кой знае. Един след друг в главата ми изплуват примери за такива неща. 

Храмът не е само място за литургии (както и университетът не е само за лекции, ще прощавате за заяждането). В храмовете някога са ставали и политически събрания - ами да, при това нямам предвид църковните събори, а избори за крале и коронации. Да, но коронацията се оказва само част от чисто религиозно тайнство, защото кралете всъщност са получавали помазание... извинявам се, но това е хитруване. Естествено, че и със, и без помазването коронацията си е предимно светски спектакъл. Именно спектакъл, при това далеч по-амбициозен от коя да е скромна постановка на "Макбет". 

В храмовете се е събирал цял град, за да научи важни вести или да вземе важно решение (поне докато покрай замогването си градовете не са почнали да строят ратхаузи и гилдхолове). И това си е реалност, осветена ако не от друго, то от дълга традиция. 

Пред храмовете са се поставяли мистерии... стоп, ще каже някой. Пред, а не вътре в храмовете. И това е хитруване, ще кажа пък аз. Днес мистерии няма, но в Италия при изнасянето на статуята на светеца по време на празник веселбата започва още в черквата. А и ако се разровя, сто на сто все отнякъде ще изровя пример за мистерия, поставена и изиграна директно в сградата, ако ще и да е само в притвора. При лошо време в хилядо и не знам си коя година някъде в Долен Хинтерланд, да речем.

Другаде пък църковното тайнство е изнасяно извън сградата - примерно венчавките в Йоркшир някога са ставали пред храма, а не в него. Тоест - не  е задължително храмовият праг да е непреодолима бариера между светския и духовния живот (пък и кое му е бездуховното на "Макбет"?). А има ли нужда да повтарям и познатото клише, че трите врати на иконостаса произлизат от трите входа на античното театрално скене? Или че нашите ротонди и базилики първоначално са замислени като съдилища и градски съвети? Или пък че театърът някога също е започнал от религиозни корени?

В една от многото биографии на Шекспир (в случая едноименната от Питър Куенъл) има много забавно описание на ежедневието под колоните на старата катедрала "Сейнт Пол" в Лондон, още в края на XVI в., много преди сър Кристофър Рен да построи новата на нейно място. Хората далеч не са ходели само на служба. Живеели са там. Ядяли са, правели са си срещи, биели са се, естествено, че са и търгували. Никой да не бърза да казва: "Вън търговците от храма", защото ще трябва да изхвърлим и горката баба клисарка с все свещите, молитвеника и православното календарче.

Не казвам, че непременно трябва да се дуелираме или да печем гъски в "Св. Неделя", но пък и не върви да бърчим благочестиво носове, задето някой е поставил "Макбет" в черква. Това все пак не е някаква порнография, а много сериозна трагедия (на това отгоре към края й има и няколко нелоши религиозни мисли). 

Някой може да каже, че това е "душевно", а не "духовно" и "мечтателно" или "естетско" мислене, каквото не подобава на сериозен християнин. По въпросите на душевното и духовното изобщо няма да се изказвам. Само припомних нещо просто: че е имало дълги векове, в които християните са се чувствали в църквата като у дома си. Свети Григорий Велики дори доста хитро е посъветвал епископ Августин да не спира дивите сакси да пируват в храмовете си, стига само да заменя идолите им с икони и разпятия. Нали трябва да се ловят човеци. И доколкото в случая отново ставаше дума за английска пиеса (с шотландски сюжет) в английска църква (вероятно и англиканска), нещата са съвсем в рамките на добрата стара традиция.

Exeunt omnes.

И аз го гледах, но то е в БИВША църква, а не в действаща.