Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2014 14:11 - Сто години от създаването на Средната земя
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2331 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 24.09.2014 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(Via @Beren Fox от The Tolkien Society. Превод: mglishev)
image



На 24 септември 1914, преди точно век, Джон Роналд Руел Толкин пише стихотворението “The Voyage of Йarendel the Evening Star”. Към края на септември 1914 той се намира във Финикс фарм с леля си Джейн Нийв. Съвсем скоро е приключил с четенето на корпус стихове от Екситърския староанглийски кодекс. Наред с "Беоулф", тези текстове под общото заглавие "Crist" ("Христос"), са чудесни образци на англосаксонската литература. В едно от произведения на стария автор Кюнулф Толкин попада на двустишие, което го очарова:   „Eala Earendel / engla beorhtast ofer Middangeard / monnum sended.“    ("Hail, Earendel, / of angels the brightest,   over Middle-earth / to Men sent."    "О, Еарендел, / най-светъл от ангелите,  пратен сред хората / по Средната земя.")    По-късно Толкин пише: "Почувствах необичайно вълнение, сякаш нещо се бе раздвижило в мен, наполовина вдигнато от сън. Имаше нещо много далечно, странно и красиво зад тези думи, нещо отвъд страринния английски език - стига само да можех да го уловя.". Староанглийското “йarendel” може да се преведе като "блестяща светлина, лъч", но Толкин преценява, че в конкретния случай думата има особено значение и първоначално е била име.   [Напълно разумно: в скандинавската митология близката форма Horvendil е името на слуга на Тор, който, захвърлен в небето, се превръща в Зорницата или Утринната звезда, тоест ярката Венера. Толкин явно съобразява връзката между езиците на англосаксите и скандинавците и може би дори е предположил известна близост между митологиите им. Кюнулф навярно е превел с Earendel латинското Lucifer, Светлоносец, което също се отнася до Зорницата (без непременно зловещи конотации, натрупани върху името относително късно). В духа на християнския средновековен символизъм Кюнулф нарича "Еарендел", тоест Утринна звезда св. Йоан Кръстител, който предхожда и предсказва появата на Иисус Христос, както Венера предхожда изгрева на Слънцето. Бел. моя, mglishev]   Толкин споделя: "Когато за първи път започнах професионално да изучавам англосаксонски, бях поразен от красотата на тази дума (или име), изцяло съответстваща си с нормата на англосаксонския, но особена благозвучна на фона на този приятен, но не и "очарователен" език. Освен това, формата й сигурно свидетелства, че по произхода си тя е лично име, а не обикновено съществително. Това личи по очевидно свързаните форми в други германски езици; от тях, въпреки объркването и профанизирането при смесване с по-късни традиции, изглежда сигурно поне това, че името е принадлежало към астрономически мит и с него са наричали звезда или група звезди. Според мен англосаксонският го употребява, за да назове звезда, която предшества зората (поне в английската традиция): тоест тази, която сега наричаме Венера, Утринната звезда (или понякога Вечерната), която може да бъде видяна да свети ярко преди зазоряване, преди действителния изгрев на Слънцето. Поне аз така го възприех. Преди, в 1914, написах стихотворение за Еарендел, който отплава с кораба си като блестящ пламък от пристана на Слънцето. Включих го в митологията си, където той стана първостепенна фигура като мореплавател и в крайна сметка като звезда-вестител, и знак на надежда за човеците." [Letters, p. 385]    Всъщност Толкин не просто включва Еарендел в митологията си. Всъщност Еарендел е искрата, която запалва тази митология. През есента или зимата на 1914 Толкиновият приятел Дж. Б. Смит прочита стихотворението и пита за какво се отнася то. Толкин отговаря: "Не знам. Ще се опитам да разбера." Знаем, че прекарва остатъка от живота си над тази задача. От това творческо изследване накрая произлиза "Силмарилион". Еарендил по-късно става ключов образ в митологичния корпус и хвърля сянката (или по-скоро светлина) дори във "Властелина на пръстените".  Искрата е запалена на днешната дата преди сто години, под формата на следното стихотворение:    The Voyage of Йarendel the Evening Star   ЙALБ ЙARENDEL ENGLA BEORHTAST    Йarendel arose where the shadow flows At Ocean’s silent brim; Through the mouth of night as a ray of light  Where the shores are sheer and dim He launched his bark like a silver spark From the last and lonely sand; Then on sunlit breath of day’s fiery death He sailed from Westerland. He threaded his path o’er the aftermath Of the splendour of the Sun,  And wandered far past many a star In his gleaming galleon.  On the gathering tide of darkness ride The argosies of the sky, And spangle the night with their sails of light As the streaming star goes by. Unheeding he dips past these twinkling ships, By his wayward spirit whirled On an endless quest through the darkling West O’er the margin of the world;  And he fares in haste o’er the jewelled waste And the dusk from whence he came With his heart afire with bright desire And his face in silver flame. The Ship of the Moon from the East comes soon From the Haven of the Sun, Whose white gates gleam in the coming beam Of the mighty silver one.  Lo! with bellying clouds as his vessel’s shrouds He weighs anchor down the dark, And on shimmering oars leaves the blazing shores In his argent-timbered bark. Then Йarendel fled from that Shipman dread Beyond the dark earth’s pale, Back under the rim of the Ocean dim, And behind the world set sail;  And he heard the mirth of the folk of earth And the falling of their tears,  As the world dropped back in a cloudy wrack On its journey down the years. Then he glimmering passed to the starless vast As an islйd lamp at sea, And beyond the ken of mortal men Set his lonely errantry,  Tracking the Sun in his galleon Through the pathless firmament,  Till his light grew old in abysses cold And his eager flame was spent. 



--------- 

Джон Гарт (авторът на "Tolkien and the Great War") също пише за това в блога си: http://johngarth.wordpress.com/.../middle-earth-turns-100/ 
Някога с тази теза излезе и Хъмфри Карпентър в своята биография на Толкин: че всичко започва още в първи
те месеци на Първата световна, когато авторът още не е заминал на военно обучение и завършва образованието си. Остава запленен от името "Еарендел" в текста на "Crist" от Кюнулф и постепенно започва да измисля около него цял корпус стихотворения и легенди. 
Допълнително е интересно, че приятелят му Дж. Смит, един от първите читатели на стихотворението, е един четиримата членове на малкия училищен литературен клуб T. C. B. S., в който членува и Толкин. Смит и още един от членовете, Роб Джилсън, загиват в Първата световна война - и в известен смисъл завещават на Толкин и собствените си литературни амбиции. По време на военното си обучение в 1915 Толкин пише още стихотворения, които са включени в "Book of Lost Tales" и "Tolkien and the Great War". Те са с още неустановен, младежки, малко маниерен стил, но са интересна смесица от лични преживявания, намеци за любовта на автора към годеницата му Идит, алюзии за любими места в Англия, намиращи се в още начална фаза митологични идеи и късове, свързани с ужаса на войната. Това включва Толкин в поколението поети на Голямата война заедно със Сигфрид Сасун, Уилфрид Оуен и още много други. Първоначалната амбиция на нашия автор е била да се развие именно като поет. mglishev



Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626046
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата