Луд на шарено се радва :: А Георги Марков да си ходи в Княжево!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.11.2014 10:00 - А Георги Марков да си ходи в Княжево!

Автор: mglishev Категория: Изкуство

Прочетен: 1824 Коментари: 0 Гласове:

http://www.kultura.bg/bg/article/view/22767

Разбира се, че в Лозенец, на площад „Журналист” има статуя на прекрасния писател и достатъчно смел човек Георги Марков. За щастие, площадът вече не се казва „Йорданка” (нито Чанкова, нито Николова), така че статуята е съвсем на мястото си. Но според проф. Владимир Михайлов писателят не е от Лозенец и следователно мястото на паметника не е на „Журналист”. Ама че аргумент. Все едно Димитър Талев трябва непременно да е живял в Борисовата градина, за да може да има бюст там. Но, тревожи се г-н професорът, пропуснати са толкова много хора със заслуги и то от квартала, а е издигнат едва ли не паметник на някакъв си другоселец, да не кажа чужденец, ехей, чак от Княжево. Както беше писал самият Марков: в края на краищата, българин ли е Шекспир? (И каква изобщо ни е Хекуба?) Разбира се, хубаво е човек да държи на квартала си, особено на красив квартал като Лозенец. И аз почвам да се питам защо черквата в двора на Семинарията е наречена на св. Йоан Рилски. С цялото ми уважение, но и той не е от Лозенец, а чак от с. Скрино. Там да си го почитат. Не може да няма някой местен светец, просиял на лозенешкия хълм. Ето, примерно, можеше да има училище или читалище, наречено я на Данаил Крапчев, я на Христо Силянов. Но няма. Лошо. А „Йорданка” с две фамилни имена все пак имаше. Още по-лошо. Не е зле да има и паметник на Елин Пелин, както препоръчва проф. Михайлов (впрочем, има и никак не е далеч, пак е в Борисовата градина), но с едно на ум, защото той е поживял в Лозенец, а инак си е от Байлово, един вид, емигрант е в нашия квартал. Мога да предоставя данните си за контакт на г-н професора чрез уважаемата редакция на в. „Култура” и двамата да се захванем с един инициативен комитет за прославяне на лозенешките титани. Междувременно можем и да повдигнем въпроса за основанията изобщо в България да има паметници на чужденци. Все пак, редно е да разпрострем любовта към родния край и по-далеч от няколко улични карета, колкото и трогателно античен да е подобен мъничък, квартален патриотизъм. Колкото до трайността на делото на Георги Марков – е, тя може и да не е чак като на Елин Пелин, но със сигурност ще е по-голяма от тази на пишещия настоящите редове, а дори може би и от онази на почитаемия г-н професор. Манол Глишев, поет

Нагоре