Министър на културата отново е Вежди Рашидов, Главният мултак на Републиката, известен с лафовете: "Не мога да отговоря, малко съм пиян", "Е, малко бутафория, какво толкова", с пурите, порите, уискитата, портрета си в доспехи и с това, че счупи носа на полицай. При предишното си министерстване Рашидов направи, каквото ожа срещу Класическата и Художествената гимназия - добре че сегашните му съветници се опитват да ограничават щетите. Да не забравяме, че Народното събрание искаше да назначи за шеф на парламентарната Комисия по културата архонта Слави Бинев, човек, който вероятно е прочел разказ от Елин Пелин за първи път в последната година от средното си образование. Но това не пречеше на Рашидов и Бинев да се представят за велики мениджъри и за новите "Медичи и Борджии". Впрочем, за Борджии може би стават - те са известни като отровители, а не като меценати, но това Рашидов и Бинев не го знаят.    Директор на Националния исторически музей все още е Божидар Димитров, агентът "Кардам", лъжепрофесорът, този с израза "шибан народ", човекът, който краде старинни книги и други ценности по "патриотична" линия, който твърди, че Македония и Украйна не са държави, който се издържа, общо взето, с мълчаливо съучастие в иманярско разграбване и изнасяне зад граница на археологически ценности от Рациария и други обекти, провалил се като министър и шеф на държавна агенция, способен да нарича "задници" опонентите на кичозната патриотарщина от националкомунистически тип. Националният исторически музей все още не е добре подреден и част от експонатите са безредно натрупани в мазето. Това не пречи на Рашидов да твърди, че Димитров е безценен кадър, да му дава награди и да го брани от конкурс за директорското място.    Новата художествена галерия "Квадрат 500" е курирана от Светлин Русев, автора на безумните стенописи, заради които параклиса "Св. Петка" на Рупите не може да бъде осветен като действащ храм (ако не знаете, там не се служи литургия, защото това просто не е осветено място). Светлин Русев е човекът, който на практика ограби колекцията българско изкуство на покойната българска актриса Куна Баева. От десетилетия рисува едни и същи ръце и глави. Заедно с Нешка Робева е нещо като глас на людмиложивкинския култ към "баба Ванга", покойната Вангелия Гущерова, тоест към нещо като делфийската Пития, но в уж божем просветения ХХІ век. Като оставим настрана отвратителната личност на Светлин Русев, самата галерия "Квадрат 500" е просто сбиритък от експонати на други галерии - все едно наблизо нямаме чудесната Национална художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Пространството на "Квадрата" с времето най-вероятно ще послужи за място за излагане на новите произведения на Русев и приятелите му от СБЖ, което нямаше да е лошо, ако не ставаше с държавни пари. А междувременно Националният дворец на културата, общо взето, пустее и продава гащи. Огромният харч по "Квадрат 500" става в страна с нищожен процент от държавния бюджет, отделян за култура.    ДДС върху книгите продължава да бъде унищожителните 20%, нищо че уж имаме дясно правителство. И нищо че уж дясното правителство е уж проевропейско, а в цяла Европа ДДС точно върху книгите спада непрекъснато. У нас е най-висок. Всъщност това у нас не е ДДС, то е на практика наказателен акциз, защото правителството явно гледа на книгите като на вреден за здравето артикул.    БНТ обяви за любим роден филм на българската публика "Време разделно" (и това става на фона на обичани ленти като "Козият рог", "Крадецът на праскови", "Мера според мера" и "Господин за един ден"). "Време разделно" е поръчков филм по ксенофобски роман. И филмът, и книгата учат на омраза към турците, както и на пълен морален релативизъм (колко е хубаво да си смениш вярата, за да оцелееш). Навремето класацията "Голямото четене" (пак на БНТ) пак "по патриотична линия" изтика напред "Под игото" и отново "Време разделно" - сакън, да не излезе, че българите четат и преводна литература. Сега, за да няма грешки, класацията беше само от български и филми - и пак трябваше да бъде пренагласяна в движение два пъти, за да излезе напред отвратителният "Време разделно". Този филм е програмен за т. нар. "възродителен" процес и е един от големите успехи на къснокомунистическата пропаганда срещу "вътрешния враг", изнамерен у българските турци по силата на национализма, появил се у комунистите през последните им десетина-петнайсет години на власт. Наистина гнусно.    За последния четвърт век София и България не можаха да се отърват от пропагандните знаци на комунистическия и съветския триумфализъм - за разлика от повечето други държави от бившия Източен блок. Обаче междувременно в столицата ни се появиха нови грозни статуи, напълно лишени от стил. Може би най-кошмарна е т. нар. "Св. София", която, освен нмегаломанска, е и снабдена с атрибутите на неясно какво синкретично божество от епохата на елинизма - сова като на Атина, венец на олимпийски победител и корона като крепостен зид по подобие на градската Тюхе. Мъченицата София вероятно би била объркана от такова свое изображение. Дребното недоразумение на площад "Гарибалди" с миниатюрна сабя и плащ, но пък със забележително конско достойнство дори не си струва да се отбелязва. Новата придобивка на града ни е един безобразен цар Самуил от скулптора Александър Хайтов (горе-долу със същия културтрегерски произход като Рашидов, Димитров и Русев). Бронзовият цар първоначално трябваше да иде в градинката на улица "Самуил" ( в което щеше да има смисъл). После се озова на място, където вече има сума ти статуи и други знаци на памет, колкото да стане съвсем претрупано. Не кореспондира с отсрещното изображение на ослепени Самуилови войници от Любомир Далчев. Несъразмерно грамаден е спрямо всичко наоколо. Носи унгарската корона на главата си, фентъзи меч в едната ръка, патриаршески византийски кръст в другата, преславски лъв на гърдите (повлиян от романтичния Симеонов портрет на Гюдженов) и има кичозно лъскави очи и запечено изражение, явно заети от елинистическата бронзова глава на Севт ІІІ. Пълна еклектика. И на това отгоре Общината дълго си мълча и за мястото, и за размера на статуята. Прозрачност, че и отгоре, няма що. Не, никой не е против героичния и трагичен Самуил - просто статуята обективно не струва и е лесно да се обясни защо, а Общината шикалкави. Да не бъркаме истинския цар от единайсети век с фигурата от двайсет и първи - все пак, не сме идолопоклонници и знаем, че има разлика между образа и човека. Нали? Да не навлизам изобщо в срамната тема за появите на нови паметници на тирана Живков и на маршал Жуков - и то в страна, в която комунизмът е обявен за престъпен с нарочен Закон. Може би следващата статуя трябва да е на Хитлер или Сталин. Осемметрова. С бухал в ръката. С френска корона. И, разбира се, с лъскави очи. Признавам, боя се как ли ще стане възстановяването на плочите на софийските пехотни полкове. Дано поне те не бъдат жертва на кича и мутробарока, защото това би било светотатство.    И докато харчът за "Квадрат 500" и статуарни абсурди продължава при нищожен бюджет за култура, а НДК се издържа с продажба на бельо и ДДС върху книгите съсипва продажбите, българските театри и оркестри бяха почти унищожени с делегираните бюджети. Заплатите на назначени актьори и музиканти, вложили години в изучаване на занаята си, не стигат по никакъв начин за установяване на самостоятелно домакинство. Тук опирам и до политиката на трудовите възнаграждения у нас (администраторите са облагодетелствани за сметка на всички други професии, а документооборотът е истинската ни национална индустрия), но ми се ще да остана при артистите и музикантите. "Реформата" на Дянков не се оказа дясна, а просто нелепа, безотговорна, антидържавна и унищожителна.    И като си говорим за култура - да не пропускам крепостите. В Търново погребаха един несигурно идентифициран средновековен Калоян като "цар Калоян" и местният владика веднага изцапа мраморната плоча с вино (това не е шега). После издигнаха някакво безобразие на Трапезица. Не стига, че половината Царевец е бутафорен (и че стенописите в "патриаршията" на върха са триумф на безвкусицата), ами сега на отсрещния хълм има някакво безумно подобие на полукрепост-полудворец и четвърт космически кораб от Лего. Тихо и полека България се напълни с подобни "визуализации", заради които се унищожават реални исторически основи на крепости. Шумен, Плиска, Преслав, Перник, Несебър и още доста обекти станаха за посмешище с архитектурно-историческите щуротии, издигнати на мястото на истинските останки. И всичко това се прави уж в името на някакъв си "туризъм", който обаче, въпреки приказките на министър-председателя за инфраструктурата като реформа (което е абсурд, тя е инвестиция, пък и у нас нещо прочутите пътища взеха често да рухват), няма как да се случи, защото туризъм не става без истинска културна политика - и не, не говоря за унищожаващи пейзажа мутренски хотели, а за издателска дейност, гидове, вложения в реклама, опазване на истинските старини... Изобщо, хайде да не ни говорят за туризъм, култура и опазване на старините точно тези, които унищожиха сердикийския амфитеатър и неолитния некропол при село Дрен.    Разбира се, проблемът е в старите кадри на людмиложивкието и тяхното изгодно пласиране и преди, и след 1989. Парите за културни проекти са малко, не стигат и са в ръцете на самодоволни бездарници и крадци. Лустрацията е необходима и тук, както във всички сфери на живота в България. 

преди доста време го виждах всеки ден в една фирма, беше приятел на шефа. Дори и рано сабале имаше вид на поркан. Тогава още не беше помирисал министерстване, но лично аз недоумявам и за какъв голям творец го броят, а още повче кога има време да твори, ако изобщо вече го прави.
Светлин Русев изобщо не мога да го трая, а стенописите в Рупите са направо кошмарни. Сега попаднах на една статия за негови демонтирани стенописи от Централна гара. Приветствам Железниците, че са решили да спестят подобен стрес на пътуващите!

http://plevenzapleven.bg/blog/2014/09/24/%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B2-43846/