Когато говориш,
когато мълчиш,
когато си тука,
когато летиш
до Мюнхен,
до Нюрнберг,
до друга планета,
когато без тебе
съм тъжна и клета,
когато без тебе
не мога да спя,
когато се моля
и чакам деня,
когато ще влезеш
със смях през вратата,
когато до утре
ще скърца кревата,
когато и утрото
бъде добро,
и пием, аз- чай
ти- "три в едно" ,
и нежно когато
държиш ми ръката,
когато на теб
ми мирише косата,
когато ни грабва
после деня
с работа, с грижи,
с тревоги с деца,
когато безмълвно
от ревност кървя
и искам да гръмна
всяка друга жена,
когато в нощта
с бясна скорост се возим,
когато за глупости
с теб се тормозим,
когато обсъждаме
общ план и цел,
и заедно правим
крем - карамел,
когато дълго
гърба ти разтривам,
когато в скута ми
вечер заспиваш...
Когато, когато...
Когато така...
Когато и тези,
и други неща,
които с теб
Любовта ми е дала,
тогава съм жива,
тогава съм цяла.

Много ми хареса - заради вихрения ритъм, заради шеметното чувство и красиво намерените спирки във времето.
"Когато" и "тогава" са хубави думи - жалони на преживяното. Носят усещане за повторимост, за цикличност и бъдещност. За разлика от "докато", "докогато"- с цялата условност и свършеност на значението им.
Пожелавам ти много моменти "когато", все така споделени щастливо - но и нови, от ония моменти "кога" - предстоящи, вълнуващи, неизживени!
Поздрави, Инди!

Благодаря за добрите думи и пожелания! Да бъде! И на мен,и на теб и всекиму!