Иван Д. Христов

С творчеството си талантливият писател-родопчанин Светозар Казанджиев, отдавна привлече читателския интерес и внимание. Той е изтъкнат художествен летописец на родния си край и хората от Родопите. Чрез книгите си воюва за справедливост, за съхраняване на нравствените и духовни ценности, и национална идентичност.

Новата книга в два тома на Светозар Казанджиев „Незабравимите забравени“ /Изд. „Проглед“, Смолян – 2019, 2020 г. / е едно завръщане при корена и вълнуващ христоматиен прочит на видни личности от Родопите. Героите са подредени по годините на тяхното раждане. Писателят споделя: „Заех се с това отговорно дело убеден, че трябва да има памет за тези хора, да знаем нещо за тях, защото са част от националния научен, художествено – творчески и обществен живот“.

В първи том на книгата са включени очерци за 33 емблематични личности – радетели за националното и духовно пробуждане на Родопите, на писатели, художници, артисти, певци, архитекти, лекари, свещеници, общественици. Сред тях се открояват имената на плеядата родопски просветители и духовни водачи – Христо Попконстантинов, Стою Шишков, Васил Дечев, Екзарх Стефан. Летописът продължава с имената на Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Юри Буков, Бисер Киров, Антон Дончев, Валя Балканска, Асен Василев ,Анастас Стайков, Константин Чилов, Величко Караджов, Боян Саръев, Константин Канев и други.

Христоматията обединява образите на видни личности, свързани с планината на Орфей, посветили своите сили и живот за духовното и материално издигане на родопчани през годините.

В предговора Казанджиев подчертава, че през годините е опровергал своята заблуда, „че нито един от героите на България не е роден в Родопите“, откривайки „много имена на смели и талантливи родопчани, изпълнили с романтика и святост биографията на отечеството“.

Авторът с преклонение пише за тримата родопски колоси Васил Дечев, Стою Шишков и Христо Попконстантинов, които „носят черти от онзи най-висш, по-чист, по-ясен образ на нашия идеал за бъдещето. Стореното от тях не се ограничава само в своето време, а преминава и в нашия порив напред, увлича ни и ни кара да го предаваме на другите“.

В книгата си писателят разказва и за творци, свързани с Родопите. Споделя своите спомени за срещата си с академик ДимитрийЛихачов, който посещава Смолян и региона през 1988 година. Цитира паметните думи на Лихачов: „Още на младини открих, че там някъде в България, в планината Родопи, в ареала между Широка лъка, Триград и Доспат има резерват, съхранил диалектни форми, останки от онзи древен език на славяните, които са говорили и съвременниците на Кирил и Методий“.

В повечето от очерците Светозар Казанджиев включва не само биографиите на бележитите личности, а и лични спомени от общуването му с тях. Усетът му за историзъм и идейно-естетическите му позиции са знак не само за дарованието му на изследовател, но и съпричастното му писателско отношение към стореното от видните родопски личности, в една неспокойна и раздирана от национални и социални трусове епоха. Днес пророчески звучат думите на Екзарх Стефан: „Ние българите, имаме късогледство до слепота и къса памет до престъпност. Много пъти не желаем да видим нещата такива каквито са, а ги виждаме такива, каквито ги желаем“.

Белетристът не крие възхитата си и описва с обич и преклонение своите персонажи. За писателя Николай Хайтов пише: „Трудно ще отгранича друг автор в съвременна българска литература, тъй жизнено свързан с родния край, както Николай Хайтов с Родопите. Той е достоен пример за връзката писател – народ”. Подобни мисли авторът споделя и за ненадмината родопска певица Валя Балканска, чиято песен за Делю войвода лети в космическия безкрай. Както казва и художникът – дърворезбар Асен Василев: „Човек не може да избяга от корена си”. А коренът на всички тези люде е в Родопите.

Вторият том на христоматията е продължена с емблематични имена от културната и обществена история на Родопския край. Тя включва още 33имена на известни личности, които са гордост за Смоленския край и Орфеевата планина, без които е немислима новата история на Родопите. Сред тях са полк. Владимир Серафимов, Христо Караманджуков, Петър Маринов, Камен Боляров, Ростислав Каишев, Дафо Трендафилов, Радка Кушлева, Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, Димитър Райчев, Никола Гигов, Ганчо Керечев, Петър Стайков, Стефан Данаилов, Шафкет Чападжиев, Тодор Коруев и други. Това са преди всичко духовни водачи, уважавани и почитани от родопчани. Такъв е и родоповедът Петър Маринов – един от основателите на Българомохамеданската културно-просветна Дружба „Родина“, истински будител и летописец на Родопите. Изтъкнат е и големият принос на Христо Караманджуков и Камен Боляров в това отношение.

Вторият том е написан със същата страст, вдъхновено и родолюбиво. Писателят правдиво и увлекателно разкрива живота и делата на видни личности, чиято съдба е свързана с планината на Орфей. Това, което авторът казва за Никола Гигов се отнася за почти всички личности, включени в книгата, които превръщат „Родопа в свой култ, в постеля, дом и небе“.

Чрез христоматията си Казанджиев увековечава не само делата на видните личности на Родопа планина, но и духа на българското минало. Това са хора с висока нравственост и силно чувство за дълг, преданост и любов към своите братя родопчани. Разкривайки съдбите и духовните им подвизи пред нас сякаш възкръсват техните имена. Всеки текст в книгата звучи като неповторима легенда. Жанровото разнообразие на материалите – очерци, есета, портрети и биографични зарисовки, обогатява и разнообразява христоматията като ярка книга за духовните водители и стожери от този Родопски край.

Летописецът разкрива образи и случки, премеждия, обществено-полезни деяния и чувства, които характеризират героите. Книгата не е само подредба на личности и хронология на времето – тя е един съвкупен портрет на тези достойни българи – просветители, труженици и духовни водачи, някои от тях оставили името си в националната ни история, а други – наши съвременници.

С мнозина от своите герои авторът е общувал, слушал е техните изповеди, съпреживял е духовните им вълнения, затова и христоматията ни завладява с живото и вълнуващо слово на писателя. Тя е написана на сочен, колоритен език, богат на емоционални нюанси. Разказът му се лее като мелодичната родопска песен и магическата музика на чановете, защото Родопите за Светозар Казанджиев са не само обект на художествено осмисляне, но и писателска мисия.

Книгата ни връща към позабравената вече ясна гражданска позиция и художествена пълноценност на словото. Авторът постига своята идея да изтръгне от пепелта на забравата „незабравимите забравени“ видни родопчани, в контекста на историческата истина и техните народополезни дела, като родолюбец и техен следовник.

Написани вдъхновено, с любов и съпричастие, двата тома на христоматията „Незабравимите забравени“ на Казанджиев, разгръщат паметни страници от миналото, възкресяват в настоящето родолюбивите стремежи и дела, на живелите преди и на още живите, техните духовни подвизи, които ще оставят следа в паметта на хората от Родопа планина.

Съпричастни сме към това, което споделя писателят: „Опитайте се да си представите историята или културата на Родопския край без тях, Невъзможно е. Затова, ако не друго, нека ги споменаваме с любов.“

Авторът на „Незабравимите забравени“ навлиза дълбоко в моралните устои на своите герои, прозира тяхна духовна възвишеност и неизмеримото им родолюбие. Това е една епопея на незабравянето им и преклонение пред делата на тези достойни мъже и жени. Родопската христоматия на Светозар Казанджиев е заветно послание към бъдните поколения, да не забравят духовните върхове на миналото и нашето съвремие, да не ги забулват в мъглата на забвението.

30 октомври 2020 г.