Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2021 16:05 - Сър Гауейн, Жартиерата и лазаритите
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1339 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дочитам си "Сър Гауейн и Зеления рицар" в чудесния модерен английски превод на Толкин, защото средноанглийският текст направо ме мъчи. Чосър се чете по-лесно, това ще ви кажа. Дочитайки, стигам до мястото на финала, където Гауейн се окайва, че е задържал зеления пояс или панделка на дамата, вместо да я предаде на съпруга ѝ, както е обещал. Рицарят се самообвинява във всички грехове, макар че е устоял на далеч по-големи изпитания и се е "провалил" в нещо по-скоро незначително. Дворът на Артур, естествено, му прощава това дребно опущение и всички рицари се задължават да носят същия зелен пояс (или панделка, или повязка, или лента) като знак на съпричастност с героя. На практика орденът на Кръглата маса се превръща в орден на Зелената лента. Текстът свършва и анонимният поет е добавил отдолу едно добре познато мото: "Hony soit qui mal pence" - проклет да е този, който помисли нещо лошо.

Според мен това директно свързва текста на "Сър Гауейн..." с основаването на ордена на Жартиерата. В 1348-9 Едуард III основава ордена, след като е вдигнал падналия жартиер на любовницата си, графиня Солсбъри, вързал го е обратно на крака ѝ и е произнесъл почти същата фраза: "Honi soit qui mal y pense" или поне така твърди френският историк Фроасар. Фразата и до днес е девиз на ордена и може да се види на герба на Обединеното кралство. Стана ми интересно дали някой е обърнал внимание на очевидната близост между разказа в "Сър Гауейн..." и събитията, описани от Фроасар, проверих по ключови думи в Гугъл и ми стана приятно да открия, че през 2006 британският медиевист Франсис Ингълдю е написал книгата "Sir Gawain and the Green Knight and the Order of the Garter". Ще си я намеря. Основната теза на Ингълдю изглежда е, че поемата е писана не през царуването на Ричард II, а на Едуард III и представлява (може би критична) реакция на поета спрямо основаването на Жартиерата. Любопитна теза, още повече, че ако е вярна, това ще означава, че "Сър Гауейн..." е и най-ранният документ за историята около девиза на историческия орден и "позорния" произход на панделката.

Друг детайл също ми прави впечатление, а изглежда, че досега никой не му е обърнал внимание. Възможно ли е поемата "Сър Гауейн..." да е свързана не само с ордена на Жартиерата, а и с този на свети Лазар? Лазаритите са средновековен военен орден на рицари, страдащи от проказа. Носели са дреха със зелен кръст. Зеленият цвят, смятан за цвят на разложението и греха, както и средновековното схващане, че проказата е наказание за грехове и особено за сладострастие, позволяват паралел с финала на текста на "Сър Гауейн..." Гауейн носи на врата си "позорен" белег, кървава рана от секирата на Зеления рицар, задето е задържал зелената панделка на дамата. В текста на поемата авторът няколко пъти набляга на чистотата и коректността на Гауейн, който не си позволява да преспи с чуждата съпруга, но това не му пречи да прекара няколко дни във флирт с нея и да запази от нея един на практика любовен подарък. Възможно ли е една от ирониите в "Сър Гауейн..." да са именно кървавата, "позорна" рана и зелената панделка като белег за опетнеността, за един вид проказа у Гауейн? В началото на текста Гауейн потегля към изпитанието си, носейки щит, върху който са изобразени петолъчна звезда*, символ на християнски добродетели и света Богородица. На финала той се връща у дома, носейки вече зелената лента, подарена му от съвсем земна жена. Звездата и Богородица не се споменават повече. Жартиерата и зеленият кръст на прокажените рицари изглеждат еднакво легитимни четения.

--------- *Колкото до звездата върху щита на Гауейн, тя навежда на мисли за ордена на Звездата (първоначално също посветен на света Богородица), основан в 1351-2 от Жан II, френския противник на Едуард III. Но френската Звезда не е петолъчна, а осмолъчна, за разлика от тази на Гауейн. 4Julia Spiridonova, Миро Паскалев и 2 други
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8645031
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5672
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата