Луд на шарено се радва :: Сър Гауейн, Жартиерата и лазаритите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2021 16:05 - Сър Гауейн, Жартиерата и лазаритите

Автор: mglishev Категория: Изкуство

Прочетен: 1339 Коментари: 0 Гласове:

Дочитам си "Сър Гауейн и Зеления рицар" в чудесния модерен английски превод на Толкин, защото средноанглийският текст направо ме мъчи. Чосър се чете по-лесно, това ще ви кажа. Дочитайки, стигам до мястото на финала, където Гауейн се окайва, че е задържал зеления пояс или панделка на дамата, вместо да я предаде на съпруга ѝ, както е обещал. Рицарят се самообвинява във всички грехове, макар че е устоял на далеч по-големи изпитания и се е "провалил" в нещо по-скоро незначително. Дворът на Артур, естествено, му прощава това дребно опущение и всички рицари се задължават да носят същия зелен пояс (или панделка, или повязка, или лента) като знак на съпричастност с героя. На практика орденът на Кръглата маса се превръща в орден на Зелената лента. Текстът свършва и анонимният поет е добавил отдолу едно добре познато мото: "Hony soit qui mal pence" - проклет да е този, който помисли нещо лошо.

Според мен това директно свързва текста на "Сър Гауейн..." с основаването на ордена на Жартиерата. В 1348-9 Едуард III основава ордена, след като е вдигнал падналия жартиер на любовницата си, графиня Солсбъри, вързал го е обратно на крака ѝ и е произнесъл почти същата фраза: "Honi soit qui mal y pense" или поне така твърди френският историк Фроасар. Фразата и до днес е девиз на ордена и може да се види на герба на Обединеното кралство. Стана ми интересно дали някой е обърнал внимание на очевидната близост между разказа в "Сър Гауейн..." и събитията, описани от Фроасар, проверих по ключови думи в Гугъл и ми стана приятно да открия, че през 2006 британският медиевист Франсис Ингълдю е написал книгата "Sir Gawain and the Green Knight and the Order of the Garter". Ще си я намеря. Основната теза на Ингълдю изглежда е, че поемата е писана не през царуването на Ричард II, а на Едуард III и представлява (може би критична) реакция на поета спрямо основаването на Жартиерата. Любопитна теза, още повече, че ако е вярна, това ще означава, че "Сър Гауейн..." е и най-ранният документ за историята около девиза на историческия орден и "позорния" произход на панделката.

Друг детайл също ми прави впечатление, а изглежда, че досега никой не му е обърнал внимание. Възможно ли е поемата "Сър Гауейн..." да е свързана не само с ордена на Жартиерата, а и с този на свети Лазар? Лазаритите са средновековен военен орден на рицари, страдащи от проказа. Носели са дреха със зелен кръст. Зеленият цвят, смятан за цвят на разложението и греха, както и средновековното схващане, че проказата е наказание за грехове и особено за сладострастие, позволяват паралел с финала на текста на "Сър Гауейн..." Гауейн носи на врата си "позорен" белег, кървава рана от секирата на Зеления рицар, задето е задържал зелената панделка на дамата. В текста на поемата авторът няколко пъти набляга на чистотата и коректността на Гауейн, който не си позволява да преспи с чуждата съпруга, но това не му пречи да прекара няколко дни във флирт с нея и да запази от нея един на практика любовен подарък. Възможно ли е една от ирониите в "Сър Гауейн..." да са именно кървавата, "позорна" рана и зелената панделка като белег за опетнеността, за един вид проказа у Гауейн? В началото на текста Гауейн потегля към изпитанието си, носейки щит, върху който са изобразени петолъчна звезда*, символ на християнски добродетели и света Богородица. На финала той се връща у дома, носейки вече зелената лента, подарена му от съвсем земна жена. Звездата и Богородица не се споменават повече. Жартиерата и зеленият кръст на прокажените рицари изглеждат еднакво легитимни четения.

--------- *Колкото до звездата върху щита на Гауейн, тя навежда на мисли за ордена на Звездата (първоначално също посветен на света Богородица), основан в 1351-2 от Жан II, френския противник на Едуард III. Но френската Звезда не е петолъчна, а осмолъчна, за разлика от тази на Гауейн. 4Julia Spiridonova, Миро Паскалев и 2 други

Нагоре