Скаут (англ. scout) в превод означава „разузнавач“, но в днешни дни скаутите са хора, обединени главно от идеите си за живот сред природата и от кодекса си на коректно поведение.

Скаутското движение наброява повече от 28 милиона^[1] деца и юноши в многобройни клубове и организации по света, включително и България.

Основите на скаутската организация са поставени през 1907 г. от сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауел в Англия.Като бивш военен лорд Бейдън-Пауел от Гилвел създава първият скаустки отряд който наброява 15-20 момчета от градските улици, като ги завежда на скаутски лагер на остров Браунси. Децата приемат скаутската идея като своя и поставят началото на движение на скаутите по света.

Организацията на скаутското движение има три нива – Световна Организация на Скаутското Движение, Регионални организациии и Национални организации. И трите нива са структурирани по приблизително еднакъв начин: Общо събрание – Съвет – Членове.

Числеността на Скаутите в цял свят – водачи и млади участници – се оценява на около 26 милиона души, което поставя движението на едно от първите места на младежките организации. Движението е застъпено в 154 страни по цял свят, които са разделени на пет региона – Европа, Евразиия, Интер-Америка, Африка и Азия-Пасифичен.

Световната скаутска конференция е висшият ръководен орган на скаутското движение. Свиква се на всеки три години. Участват делегати от всички страни-членки на СОСД (WOSM). Всяка страна се представя директно със своята делегация. При изборите, всяка национална делегация има право на 6 гласа, които могат да бъдат разделени, ако членовете на дадена делегация имат различно становище по даден въпрос. Световната скаутска конференция избира ръководният си орган и председател. Ръководният орган е Световният скаутски съвет, съставен от 12 члена. Всеки поредна ССК избира и сменя само половината от членовете за да се осигури запазване на традицията. На конференцията се обсъжда развитието на Организацията през следващият период от три години, приемат се нови национални организации за членове, замразява се или се прекратява членството на национални организации, нарушили конституцията на СОСД или пресрочили плащането на членският си внос към нея. От всека страна-кандидат само една Скаутска организация се признава като Национална и приема за член. Седалището на СОСД и на Изпълнителното бюро е в Женева, Швейцария.

Скаутските региони имат за цел да улеснят прилагането на решенията на Световната Скаутска Конференция в даден географски или културен регион, както и да подпомагат Националните скаутски организации от региона в тяхното развитие. Регионите представляват мрежа за подкрепа и свръзка, те не са орган, който взима решения.

Европейският Скаутски Регион има своено седалище в Женева. Региона наброява 2 милиона члена от общо 38 милиона члена по света. Той представлява третият по големина регион след Азия-Пасифичният и Интер-Американският, но голяма част от европейските скаутски организации имат стародавна традиция в генерирането на нови идеи и за развитието на движението, с което подпомагат цялата Организация.

Европейският скаутски регион има три управляващи органа:

I. Европейската Скаутска конференция – Съставена е от делегати от всички Национални Скаутски Организации-членки от региона. Свиква се на всеки три години. Съгласно Конституцията на СОСД нейните функции са да удкрепва скаутското движение на региона, като развива дух на братство, сътрудничество и подкрепа на скаутските организации от региона. Да съблюдава спазването на Конституциите и на други закони и правила управляващи региона. Да осигурява прилагането на решенията и на политиката на Световната Организация, които засягат региона.

II. Европейският Скаутски комитет – Управляващото тяло на региона се състои от 6 члена (на доброволни начала), избирани всеки три години. Събират се три пъти годишно, като част от срещите са съвместни с Европейският комитет на Гърл-гаидите. Неговите задачи са да спазва Конституцията и други закони управляващи региона. Да действа като консултант на Световният комитет. Да оказва съдействие на Националните Организации-членки, които се нуждаят от напътстствие и съдействие. Председател на ЕСК сега е Дайвид Бул, членове са Пер Хайландер, Терез Бермингам, Джордж Хурдакис, Мартен Велтхйуцен, Ондрей Ваанке и Жоозе-Антонио Варлета.

III. Европейският Скаутски офис – Седалището му е в Женева. Работата му е насочена в три направления: - Методи на обучение (Младежка програма и възрастни ресурси) - Подпомагане (финансово и административно) - Външни връзки (политика с младежта и Европейските институции)

Функциите на регионалният офис са: - Да служи като секретариат на Регионалната организация - Да служи като секретариат на Световнаната Организация когато се отнася до въпроси свързани с Регона.

Ръководена от един регионален директор, Регионалният офис същевременно е и клон на Световното бюро. Регионалният директор се избира от Световното бюро и той, както и останалите служители на бюрото, са платени служители. Те отговарят пред Генералният секретар на СОСД и пред Регионалният комитет.

Организациите-членки на Европейският Скаутски регион са (по азбучен ред): - Албания, Австрия, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Хърватско, Кипър, Чехската република, Дания, Естония, Финларция, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Латвия, Лихтенщаин, Литва, Луксембург, Македония, Малта, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португаля, Румъния, Сан-Марино, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Обединеното кралство,Югославия.

Европейският Скаутски Регион се подразделя на 5 подрегиона, значението на които е единствено за удобство при работата на бюрото.

(по материалите събрани от Елена Шейнова)

Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Н.Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната.. По негова инициатива и прякото негово ръководстно се формира и първият за страната ни разузнавачески отряд в София. Избухването на Балканската война спира развитието на Движението за следващите няколко години.

Няколко години по късно, през 1915 г., зап.полковник Ю.Велчев, предимно по преводни материали, издава паметна книжка на юнаците-разузнавачи, която дава отговор на множество въпроси, свързани с скаутството. Кризата, в която изпада страната поради участието ѝ в Първата световна война става причина и този опит за изграждане на скаутска организация да замре.

Годините на Първата световна война и следващите са тежки за България. Страната изживява дълбока стопанска, духовна и обществена криза. Катастрофата, която преживявя страната засяга особено силно младото поколение. Голям процент от непълнолетните се включват в производството за да помогнат в изхранването на семействата, недохранването рязко повишава заболеваемостта сред младите. Повишава се и детската престъпност.

В стремежа да се подобри положенението на младото поколение възникват редица младежки движения и организации – въздържателна, червено-кръстка, различни религиозни и културно-просветни организации. Под влиянието на руски емигранти-белогвардейци и с опита който те имат от организацията “Руски скаут” се установяват и първите скаутски звена у нас.

През 1921 г. във Варна, под ръководството на скаут-мастера Майкъл Уелс, англичанин на руска служба, се създава първият отряд разузнавачи в страната. В него се включват предимно деца на руски емигранти и идеен ръководител на отряда е руският генерал в емиграция Смедров. Дейността на този отряд е незадоволителна. Скаутмастер Уелс изгражда в Варна и отряд на български младежи-разузнавачи, както тогава са се наричали скаутите у нас.

Година по късно, на 28.Септември 1922 г. към Американската мъжка гимназия в Самоков е изградена бой-скаутска организация. Основатели са директора на гимназията, Павел Роланд, който е и првият нейен скаутмастер и учителя Илия Мутавчиев, възпитаник на Робърт коледж в Цариград. В отряда са обхванати 30 момчета разпределени в три патрула – “Лъв”, “Вълк” и “Летящ орел”.

През същата година и в София се изгражда скаутски отряд за децата на руски емигранти. Постепенно в него се включват и българчета. Под покровителството на запасният полковник Петър Траянов българските момчета, членуващи в Софийският руски скаутски отряд се отделят в самостоятелен отряд. Първи български скаутмастери, които поемат и развиват скаутството в България, са Димитър Димитров и Стефан Янчулев.

От тези първи кълнове във Варна, София и Самоков израства Организацията на Българските младежи-разузнавачи (ОБМР). Годината е 1923.

През втората половина на 1924 г. организацията на “Българските младежи разузнавачи” бива призната и приета за редовен член на Световното бюро на бой-скаутите със седалище в Лондон.

През следващото лятото край с.Владая се открива лагер-училище на организацията. Тук се подготвят мастер-разузнавачи, вълчат мастери и патрулни водачи. Обучението включва теоритическа и практическа подготовка, админитрация. Завършва с изпити. По статут лагер-училището прието от Световното бюро и е приравнено с Централното училище за скаут-мастери в Гилуел парк край Лондон. То е третото в Европа удостоено с такива права. Завършилите успешно курсовете получават диплом и знак за разузнавач-мастер и вълчат-мастер от международната централа с подписа на лорд Роберт Баден-Пауел.

Първият началник на училището е Стефан Янчулев, завършил курсовете за вълчат-мастери в Франция (школата Шамаранд). След 1928 г. училището се премества в курорта Св.Константин край Варна.

През дните на първото Национално Жамборе (30. Август до 4.Септември същата година) в Борисовата градина се провежда и Първият конгрес (общото годишно събрание) на организацията. Конгреса приема обръщение към Негово величество Царя в което го молят той да поеме ОБМР под своето височайше покровителство. Малко по късно през месеца цар Борис III приема покровителството над Организацията и в кратък адрес ѝ пожелава плодотворна дейност.

Патронният празник на Организацията – Георгьовден, 6.Май – се чества за първи път през 1926 г. на свободният терен в квартал Лагера, край София, съвместно с още две родолюбиви организации. След тържеството се провежда манифестация-шествие из града, предвождано от Царя.

Същата година се провеждат три регионални жамборета (Дупница, Плевен, Стара Загора) като в трите участват общо около 1400 разузнавача.

От 31.Октомври до 1.Ноември 1926 г. се провежда Вторият конгрес на ОБМР. Върховният комитет отчита членството на 6147 скаута. Като последствие от решенията на конгреса още същият месец ОБМР се включва, заедно с още осем други организации (“Юнак”, Българският колоездачен съюз, Ловната организация, Морският сговор и др.) в Конфедерацията за физическо възпитание.

Следващите няколко години са годините на възход на скаутството в Бългориа и на изграждане на неговият авторитет като младежко движение. Към края на 1926 г. се провежда Третият конгрес на ОБМР, като се отделя особено внимание върху необходимостта от подбора и подтотовката на водачите.

Разузнавачите от София, Перник и Пловдив се включват активно във въстановителните и помощни работи след голямото земетресение в Чирпан (1928г) с което заслужават всеобща признателност.

6.Януари 1929 г. се провежда Четвъртият конгрес на който се докладвани три реферата по актуални проблеми на Организацията.

750 разузнавача участват в второто Национално жамборе в Борисовата градина, където всеки сам си устройва лагера и си готви храната. В голяма палатка е устроена изложба на предмети, изработени от разузнавачите.

Към краят на същата година се провежда Петият конгрес на Организацията. Участват 43 делегати и много гости. Приема се Правилник за вътрешния ред на ОБМР.

През есента на 1930 г. делегация на Върховният и Националният комитет посещава Министерството на войната. Министърът обещава пълно съдействие и подкрепа на Организацията. Нарежда се на началниците на гарнизоните да отпускат помещения за клубове на разузнавачите. В търсене на материална и морална подкрепа се посещава и Министерството на просвещението.

От 14 до 15. Декември същата година се провежда Шестият конгрес на ОБМР. Взима се решение да се формира Общество на приятелите на разузнавачите. Избира се нов Върховен орган със старши разузнавач о.з.генерал Велизар Лазаров.

От 5.до 9.Юли 1931 г. южно от с.Княжево се провежда Третото национално жамборе. В сравнение с предишните то е с облекчена програма. Участват и 150 Унгарски скути и група полски скаути.

Седмият конгрес на Организацията се провежда на 8. и 9. Ноември същата година. Участват 63 делегати. С голяма загриженост се отчита численият спад на членовете. Избран е Върховен комитет от 9 души. Приемат се изменения и допълнения към Устава.

През Февруари 1932 г. Върховният комитет обявява Платформа за дейността на Организацията на Българските Младежи Разузнавачи. В 26 точки са очертани главните насоки: да се стабилизират финансите и се проведе в известност имуществото на Организацията, да се затегне дисциплината в съществуващите отряди, при установяването на нови – да се спазва строго устава и правилника, да се повдигне разузнаваческият дух, да се засили възпитателната дейност. Отделя се особено значение на Обещанието, законите и заповедите, да се следи за строто им спазване.

Същата година на 20.Ноември се провежда Осмият конгрес на ОБМР, а на 24-30 Декември се провежда Деветият конгрес на Организацията. В отчета и разискванията се търсят пътища за оживяване и активизиране на разузнавачеството в траната. Това са първите белези на настъпващият упадък и изчерпването на възможностите на Организацията и на нейните водачи. За това едва ли носи вина само ръководството на ОБМР – в Германия и Италия се установява държавно устройство, което по късно бива определено като тоталитарно и което по своето същество е настроено против демократичният дух, присъщ на скаутското движение.

Средата на 1934 г. бележи първите опити за организиране на младежта по законен път в Единен държавен съюз. Дирекцията на Обществената обнова предлага съществуващите младежки, спортни, политически, обществено-просветни и други организации да подпишат декларация, с която се задължават да членуват (на федеративна основа) в Общ държавен съюз. Отзовават се девет организации. От наличните данни не е ясно дали ОБМР е между тях. Учредителното събрание на съюза не намира подкрепа на обществеността и той се проваля.

Единадесетият конгрес на организацията е през м.Април на 1936 г. Същата година правителството на Андрей Тошев прави, отново безуспешен, опит за образуване на Държавна организация на младежта в България.

Година по късно се провежда се Тринадесетият конгрес на ОБМР, който избира се за старши разузнавач о.з.полковник Светослав Акрабов.

Същата година се утвърждава наредба-закон който допълва и изменя закона за физическото възпитение на младежта от 1931 г.. Наредбата-закон решително ориентира към цялостното възпитание на младите – телесно, нравствено, гражданско и предказармено. В закона са изброени 15 съюза, в това число и организацията на младите разузнавачи и посочена тяхната компетенция. Наредбата задължава всяка организация да дава гражданско възпитание на своите членове.

На 23.Февруари 1932 г. се приема правилник за нова униформа на ОБМР. Широкополата шапка “Стетсон” е заменена с платнена “крумовка” носена и от армията. Успоредно с това, всъщност още година по рано, вълчетата на ОБМР почват да се наричат “лъвчета”, а другарите-разузнавачи (роверите) сега се наричат “бранници”.

През годината с нова сила се разгръща движение за изграждане на нова, държавна, организация на целокупната българска младеж. В пресата се провежда анкета по проблема за държавната организация на младежта. Изразява се мнението, тя да бъде самобитна българска, но и да ползва опита на (силно военизираните) организации “Балила” (Италия), “Хитлерова младеж” (Германия) и “Левенте” (Унгария), като да доминира телесното и държавно-гражданското възпитание. Мнението на Ерусолим Василев – о.з.полковник, началник отделение “Телесно и държавно-гражданско възпитание” към Министерство на Просвещението е, в основата ѝ да залегне разузнаваческата възпитателна система, защото тя е най приложима за нашите условия, застъпва развитието на най-добрите човешки качества и развива душевните заложби. На същото мнение е и Светослав Акрабов, старши разузнавач на ОБМР, който добавя, че тази система допринася за хармоничното развитие на младежите и предлага членуването да не бъде задължително, а младежите да бъдат привличани с някакви облаги.

Против една държавна младежка организация се изразяват главно ръководителите на обществените спортни съюзи, като българското спортно дружество “Юнак”, но без особен ефект. На последният си XIV редовен конгрес, проведен на 19 Февруари 1939 г. ОБМР дискутира изграждането на държавна младежка организация и анкетите в пресата сврзани с това. Изразява се мнение за разширяване влиянието на разузнавачеството у нас. За старши разузнавач е избран о.з.генерал Христо Луков.

1940 г. С кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите, ръководството на организацията “Български младежи-разузнавачи” съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натиска на Министертвото на войната, на старшият-разузнавач о.з.генерал Христо Луков и на неговият заместник о.з.полковник Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР в военизирана държавна организация. На 29. Декември Двадесет и петото обикновено народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация “Бранник”.

Следващите години, тежките години на Втората световна война, последвани от годините на тоталитарното управление на страната, от 1944 до 1989 г., не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и с значителен духовен заряд движение, каквато е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР, както и тези на Арменските (а вероятно и на руските) скаути са били репресирани, архивите на Организацията унищожени. Такава е била съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е имало или се е установило тоталитарно, независимо дали ляво или дясно, управление.

Около началото на 1991 г. в София се регистрира Българската скаутска организация (БСО) с президент Константин Халачев. Съдействат му старите скаути Георги Попов, който на времето си е бил вълчат-майстор, Димитър Цингаров и Мирослав Димитров. Националният съвет се е състоял от 6-7 души, повечето от които лично избирани от председателя.

За изграждане на БСО съдейства Световната Организация на Скаутското Движение (по-специално Английската и Френската организации), като изпраща финансова помощ, свои водачи и представители. Последните идват в София няколко пъти и при последните си посещения установяват, че Националният съвет не функционира. Установява се също, че уставът на Организацията не е отговаря на стандартите на Световното скаутско бюро.

Постепенно между водачите на организацията възникват противоречия и Мирослав Димитров напуска БСО и регистрира своя скаутска организация, без да я изгради. Георги Попов на няколко пъти напуска и се завръща в организацията. Националният съвет прекратява редовните си сбирки и дейността на БСО постепенно затихва.

При една от поредните си идвания в страната на представителя на Европейският Скаутски Офис Жан-Пиер Избенджиян той предлага да бъде подпомогнат Мирослав Димитров при изграждането на неговата Организация на скаутското движение в България (ОСДБ), по-късно преименувана на Национална организация на скаутите в България). Първоначално НОСБ се развива успешно, провежда няколко класически обучители лагери за водачи и Четвъртото поред за страната ни Национално джамборе край Казанлък - 1996, има свои местни организации в София, Плевен, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и няколко по малки града. С течение на времето ръководството възможността да развива движението, членският състав постепенно оредява.По-голямата част от скаутските ѝ отряди и водачи учредяват през март 2000 г. Национална скаутска организация на България "Св. Георги", която работи и до днес в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Самоков, Пазарджик, Габрово, Силистра.

Успоредно с НОСБ в страната възниква и Организацията на Българските Скаути (ОБС), регистрирана през 1995 г.в състава на която влизат неколцина от водачите, работили първоначално с Константин Халачев. Първи президент на новата организация става Юри Георгиев /гр. Плевен /, последван скоро след това от Петьо Пенев.(починал през 2005 г.) В съгласие с постановките на Устава на СОСД, Европейското скаутско бюро в течение на две години прави безуспешни опити да обедини двете скаутски организации, които нямат формални (религиозни или малцинствени) различия. Главни различия се оформят при определяне на оперативния съвет на водачите и тяхната реална подготовка за обучение на скаути и водачи. Европейското бюро се вижда принудено да направи своят избор най-накрая, след като НОСБ категорично отказва да се присъедини към една нова структура, която се различава от традиционния български сакутизъм. Бюрото предлага за член на СОСД: ОБС. По-добрата регионална структура, съгласуваният с бюрото и одобрен Устав, наделяват. По предложение на бюрото на 7.Януари 1999 г. Организацията на българските скаути бива призната от Световната Организация на Скаутското движение и приета за редовен неин член след процедура за пощенско гласуване. На 34-та Световна Скаутска Конференция в Дурбан (ЮАР) ОБС с президент Петьо Пенев ,получава официалното признание удостоверено с грамота. След близо 50 годишно отсъствие, Българското скаутство отново се завръща в кръга на голямото скаутско братство.

(Хланелли, Уейлс, Обединено Кралство, 1. Август 2000 г.) Забележка: Редакция по фактологията на събитията е направена от Теодор Даскалов, скаут-мастер (1992 - 2002)

Дейността на скаутите предимно е сред природата, целта е да се постигне разбирателство на младия човек с природата и околните. Някой основни дейности са: екология, оцеляване в природата, лагеруване, спортни мероприятия, благотворителност, международен обмен и обучение.

Скаутският закон гласи:

1. Скаутът е честен и почтен.
2. Скаутът е лоялен.
3. Скаутът е полезен и помага на другите.
4. Скаутът е приятел на всички и брат на всеки скаут.
5. Скаутът е вежлив и етичен.
6. Скаутът е приятел на животните и опазва околната среда.
7. Скаутът уважава и почита родителите, учителите и водачите си.
8. Скаутът е весел и с висок дух.
9. Скаутът е пестелив и опазва личната и обществената собственост.
10. Скаутът е чист в мислите, думите и делата си.

Няма възрастова граница за да бъдеш скаут и в организацията могат да членуват хора без разграничение от: пол, религиозна принадлежност, социално положение, политическо убеждение, цвят на кожата и т.н тоест всеки може да стане скаут стига да иска.

Скаутът се познава от далече, той по дух е вечно млад

нийде няма да намериш по-добър сърдечен брат.

Припев:

Аз съм скаут, аз съм скаут, аз съм скаут, аз съм скаут имам най-красивите мечти!

Аз съм скаут, аз съм скаут, аз съм скаут, аз съм скаут пламенно сърце в мен тупти!

От различни раси и народи скаути има по света,

пламенна мечта ги води мир надежда свобода.

Припев:

Своя възел на доброто дело с гордост връзва всеки скаут

по планинските пътеки бодро крачи млад и стар.

Припев: