Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2010 08:46 - От Горна Диканя до Гондор
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4372 Коментари: 9 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

или

Как да оцелеем в Шоплука

За приказната фантастика казват, че била ескейпистка, тоест — че отговаряла на нуждата за бягство от реал­ността. Много е говорено по този въпрос; от една страна феновете твърдят, че няма такова нещо, а от друга всякакви теоретици продължават да бият камбаните с призива за здраво стъпване на земята. Прекаленото втрещяване в детайлите на любимите книги, разбира се, може да доведе до печални последици като оглупяване, вманиачаване и т.н., но си има и добрите страни. В моя случай темата за Пратчет, Адамс или Толкин се е оказвала безброй пъти спасение в скучна компания. Винаги в произволна разнородна група се намира поне един човек, който също да ги е чел и да му е приятно да си приказва за тях — това явно са универсални автори. В тези случаи има търсен ескейпизъм — когато в душна кръчма двама или неколцина заговорят за „некои саображения” около военната организация на Толкиновите Рохирими или за цвета на косата на Леголас, те съзнателно се изолират от останалите на масата, които си подмятат реплики за тунинговане на колата или за последните футболни драми. Да говориш за Толкин по този начин и в такива обстоятелства — в това има нещо масонско, някаква малко суетна претенциозност, която обаче много се харесва на самите „посветени”. Не толкова безкористният акт на четенето на Толкиновите книги, който носи чисто и просто удоволствие, колкото публичното им разнищване представлява действие, поставящо ценителя в издигнато положение — поне в собствените му очи. В това има своего рода неясен аристократизъм, който на момента поставя коментатора на „Властелинът на пръстените” или на „Силмарилион” в положението, което си има доста паралели в историята. В древен Китай познавачите на класическата литература са се ползвали с някои малки жестове на уважение от официалните власти по време на съдебен процес. Нещо подобно е имало и в Римската империя, а в средновековна Англия човек е можел да се яви пред духовен съд, стига да може да докаже, че е грамотен. Днес от това не е останало нищо, разбира се, но читателите на Толкин по някакъв начин се разпознават един друг дори в гъста тълпа и гледат един на друг с колегиалност и симпатия.

Всичко това показва, че човек може успешно да си затисне ушите и очите за скучни теми, просташки обноски, досадна музика и прочие, стига да има с кого да си размени утешителна кодова реплика в стил: „Е, да, така е в Мордор” и от това да се почувства малко или повече остроумен, превъзхождащ ситуацията и очарователно ексцентричен. Всъщност това, разбира се, е сладка самозаблуда, защото и Толкин с творчеството си отдавна се е превърнал в попкултурна фигура. Но тъй като Професорът говори на висок лад за крале, вълшебници и мечове, а не за коли и футбол, звучи някак изискано да си служим с алюзии от книгите му в ежедневната реч. Някога преподавателят по реторика е можел да разчита на благосклонността на провинциалния управител, ако в писмо до него го нарече „чудни човече”, подражавайки на Сократ. Днес ние (макар често да скърцаме със зъби срещу всеки опит за изкуствена приповдигнатост) често си казваме неща като „мае гованен”, „намарие”, „мелон нин”, които не говорят нищо на човек извън въобразеното ни съсловие.

Този езотеризъм и самият факт, че на Толкин-фестовете ни всъщност не се събират безбройни шумни тълпи, а относител­но ограничен брой приятели, които се поздравяват, вдигат наздравици и си говорят по неформален и същевременно кодиран  начин, още веднъж показва влиянието на Толкин върху нас и поведението ни. След „Властелинът на пръстените” немалко от нас са се ориентирали към четене на биографията на Джон Роналд, а някои са се поинтересували и от живота и съчиненията на приятелите и колегите му. От епизоди и описания във „Властелинът на пръстените”, както и от детайли­те из ежедневието на оксфордските донове повече или по-малко сме извличали модели на поведение (поне така предпо­лагам за някои от вас, а за себе си мога да го призная, макар и с известно неудобство). Чувал съм и съм чел достатъчно пъти, че еди-кой си е почерпил смелост или пък просто с удоволствие се е сетил за литературен пример от „Властелинът на Пръстените”, така че знам, че това, което казвам, няма да остане неразбрано сред публиката, за която е предназначен този текст. Четенето на Толкин възпитава в известен ексцентризъм.

Четенето на Толкин освен това води до изостряне на чувствителността в няколко посоки — освен  желанието за бягство от, така да се каже, безумната тълпа, толкинизираните проявяваме и отчетлива привързаност към извънградските пейзажи. Също и сантименталност, защото самият ни любим автор е едновременно любител на зелени поля и дървета и доволно сантиментален както в живота, така и в писането си.

Тук му е мястото да се върна към идеята за „Толкин и аз”, около която текстът ми се върти, но дотук не я улучва.

Освен в компания, Толкин може да бъде използван и насаме. Преди да почна да ходя по фестове, част от летата си изкарвах в шопското село Горна Диканя. Точно така, онова село, където хората употребяват водата само за напояване на парцелите си и се поздравяват с попръжни. Там природата е не особено цветна, но все пак мястото си има чар. Има гора, има язовир, има хълмове. Има къде човек да се почувства примитивен, свободен и прочие. Но ги има и местните жители, а те, както е известно, са невероятна комбинация от Андрешко и Джак Изкормвача.

За един отдавнашен читател на Толкин в такива обстоятелства не е никак трудно да си въобрази (или поне да си представи), че диканците са диви дунеземци. Бездруго има алитеративно сходство между имената, пък и летният пейзаж в Диканите е като в страната Дун — жълт, хълмист и прегорял. В тамошните гори ми се е случвало да се запилея за ден или два със сандвич и някоя книга (често пъти толкинова) в раницата. Случвало ми се е да чета на глас за собствено удоволствие любим епизод някъде по поляните над селото. Случвало ми се е и — смущаващо — насреща ми да излезе овчар и да ме изгледа с онзи объркващ шопски поглед, който говори едновременно за съжаление, презрение, страх и мъничко неясна завист.

Както виждате, а и вероятно някои от вас знаят това от личен опит — да се чете Толкин може да бъде както източник на приятно (и заблуждаващо) самоосъзнаване като един вид член на аристократичен клуб, така и много романтично преживяване, свързано като всичко романтично с отделни мигове на неудобство. Толкинизмът, неопаганизмът и вегетарианството винаги ще си останат малко екзотични начини за прекарване на свободното време.

Убеден съм, че повечето от нас си имат една или друга лична и много вълнуваща история, свързана с книгите на Толкин. Той е достатъчно добър, богат и многопластов писател, та да ни е повлиял така на относително ранна възраст, че да не го забравяме и когато вече „в други полк минахме”. В моя случай е сигурно, че оцеляването сред дивите дунеземци от Диканите и понасянето на тяхната близост става до голяма степен благодарение на романтичните наслагвания и рефлекси, които ранното четене и дългогодишното препрочитане на „Властелинът на Пръстените” са ми оставили. Което никак не е малко. Нещата, които читателят навремето може би е получавал от Сенека или от Лабрюйер, аз до известна степен получих от Толкин, а и наистина допускам, че това не се отнася само за мен. Той наистина е от авторите, които внасят в ежедневието насладата от добрата литература.

БГ Толкин Фест, Пловдив, 2008 г.



Тагове:   Диканя,


Гласувай:
8



1. nicodima - Ние - майките и бащите - четяхме "Science fiction stories"...
09.07.2010 10:06
"Нещата, които читателят навремето може би е получавал от Сенека или от Лабрюйер, аз до известна степен получих от Толкин..."
За нас това бяха Лем и Азимов, Артър Кларк, Уршула Льогуин, Клифърд Саймък...
Синът ми обаче се радва на Толкин : )... Няма лошо...
Времената са други...
цитирай
2. mglishev - И аз
09.07.2010 12:27
не съм се лишавал от Урсула Легуин и Азимов. А Лем просто ми е любим. Знам "Звездни дневници" и "Конгрес по футурология" почти наизуст.
цитирай
3. nicodima - Колкото до Горна Диканя...
10.07.2010 09:38
Ако ти е попадала книжката на Асен Христофоров - "Вуцидей", този забележителен краевед на Шоплука, ще станеш свидетел на сюрреалистичния шопски характер : )...
Поздрави!
цитирай
4. mglishev - Я, аз пък мислех,
10.07.2010 12:26
че Христофоров никой не го е чел :) От него засега съм отварял само спомените му от Англия, но и "Вуцидей" бих погледнал. Там е работата обаче, че много от летата ми минаха в Горна Диканя и познавам местните от шокираща близост. Това щеше да бъде прекрасно село, ако ги нямаше трите клана: парталинци, диканци и клисурци.
цитирай
5. nicodima - Я, не знаех... Я разкажи нещо за това разделение : ))...
10.07.2010 23:33
Шокираща близост, чудесно? : ))
Поздрави!
цитирай
6. mglishev - Разделение ли?
11.07.2010 12:26
Това са трите махали на селото и доста хора носят фамилни имена като Парталин, Клисурски, Чупетловски, Дикански. Явно в Г. Д. е имало и хора от Чупетлово, друго витошко село. Всички тези хора обаче са еднакво диви и неприятни. Близостта на Перник им се отразила зле. Пък и за съжаление селото е пурпурно на цвят.
цитирай
7. анонимен - е де - какво им на Диканите
13.07.2010 16:45
и на Дупница - руси, синеоки Убави хора сме си.
По тая причина моите далечни лета бяха в Жеравна и твърдя, че шопите (без Перник - там са други некакви) сме епични и близки до душевността на елфите...
Йовков е меланхоличен...
Сн С
цитирай
8. анонимен - Жеравна
13.07.2010 18:11
там останаха само едни....как да кажа и аз.
цитирай
9. mglishev - За Жеравна не знам,
30.07.2010 15:02
но в ГДР (Горна Диканя, Радомирско) сме толкова елфически на вид, че и орките бягат презглава като ни видят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625195
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата