Подсетен от друг постинг, пускам това свое старо стихотворение.



Колко обичах,                      любима стопанке,
твоите пръсти                    да ме потупват
по черепа тежък.               Муцуна протягах!
Ушите широки,                   разкошно червени,
чудато надигах,                  размятах ги волно,
разтърсех ли мощно        главата голяма.
И спомням си още,            добра господарке,
че с радост полагах          аз лапа широка
на скута ти, честно            и с кучешка обич.
Сега се сбогувам -            заспивам дълбоко.

Здравей, господарю!        Със теб поживяхме
задружно, по мъжки.         Ти тракаше, седнал,
на свойте клавиши           пред грейнал монитор,
а аз зад гърба ти               лежах на килима
и тежко размислях            за Висшето благо.
И двамата точно                кое е то знаем:
огънят, лумнал                   в камината стара,
високият пламък                и тихата вечер.
Оставям те вече,               че студ ме обзема.

Ей, ти, кутрето!                   Стопанино млади!
От мен ще запазиш          ти спомени ясни -
ръцете ти носят                 на нрава ми знака.
Е, вярно, гърбът                ми от тях си изтегли…
Но всъщност със тебе     приятели бяхме.
Танцувахме нявга             във бялата утрин
за твоята дама                   и лаех аз, млад бях!
Сега целуни я,                    че няма да мога
да търся фъстъче             в дланта й уханна.
Отивам, прощавай,          на Дълга разходка

Протягам се бавно,          разкършвам се леко -
далеч ще побягна             през равни ливади
и птици ще вдигам            на облаци цели!
А щом уморят се                краката ми стари,
ще легна спокойно            под лешника клонест.
Във летните нощи            с ветреца прохладен
зелените ядки щат            тихо потраква.
Лай ще се чува на             сетер сънуващ…

Предполагам, че постингът на Янчев те е подсетил...
Янчев тъгува, и той го е изразил по собствения си начин : (...

Това е, керванът си лае, а кучетата си отиват.

Много хубав стих... Предполагам, че всеки домашен любимец си мисли тези неща преди да се раздели със стопаните си. Любовта им е безрезервна и истинска. Губила съм космат приятел и този стих по-скро предизвиква тъга.
Благодаря все пак!

ние си ги мислим :)