Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2011 17:35 - Воюващата Църква
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 19263 Коментари: 38 Гласове:
11

Последна промяна: 02.02.2011 19:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

                Днес рядко се сещаме за този израз. Църквата просто не е воюваща - а е била такава в продължение на поне първите седемнайсет века от историята си – във всичките си изповедания. Едва в последните двеста-триста години борбеността й е намаляла. Днес говорим за добри или лоши свещеници, но си ги представяме като кротки хора. Представата за християнския фанатик е или тази за средновековния кръстоносец, яростен калвинист или контрареформистки инквизитор – безкрайно отдалечени във времето – или за безобидния проповедник, който използва силни думи и оскърбява интелигентността на слушателите си, но не би навредил никому. Изгубили сме представата за актуалност на воюващия християнин. Дотолкова сме свикнали да възприемаме религиозността като вътрешно преживявана, че дори когато виждаме фанатизма у нехристияните, често не успяваме да го разпознаем. Днес в Европа малцина биха признали, че терористичните актове на ислямските радикалисти са проява на една много жизнена, воюваща религиозност - каквато е била и християнската. Подобно признание би ни принудило да стигнем до неприятния извод, че тези хора имат вяра в най-непосредствения, най-жертвоготовен, но и най-градивен смисъл за разлика от самите нас. Но днес не е добър тон да се тревожим от такива неща.

                Военните институции на християнския свят са престанали да бъдат военни. Малтийският Орден отдавна се е превърнал в хуманитарна организация. Същото важи и за Тевтонския Орден (малцина днес дори знаят, че той още съществува). Изчезнала е Знатната гвардия на Светия Престол – останала е само почетната швейцарска смяна. Няма ги казаците, пишещи подигравателни писма на султана. Няма ги отрядите фанатични пуритани на Кромуел, няма ги полските крилати хусари, няма ги рицарите на Калатрава и Сантяго, няма ги водачите като Вълкашин и Углеша, като Ян Жижка, Жана дАрк, Ираклий, Дмитрий Донски или Годфроа дьо Булон.

                В първите си четири столетия Църквата воюва само с мъченичество, по пътя, който Ганди ще преоткрие чак в ХХ в., но с много по-агресивна реторика. Това е общност, която се разраства толкова по-успешно, колкото повече от собствената си кръв пролива по арените на римския свят. Общност, която не само не се стъписва от броя на собствените си жертви, но и ликува заради него, подражавайки колкото на Христа, толкова и на Муций Сцевола - християнската литература използва войнствения речник на езически Рим, за да възхвалява своите мъченици като воини. Днес подобна чувствителност е по-скоро чужда (поне за християните). Мъченичеството все още е възхвалявано, но не и насърчавано - не и с изразността на житийните текстове, изпълнени с патоса на войната. 

                В Средните векове и в зората на Новото време Църквата воюва вече с оръжие. Езическите храмове са събаряни, еретиците са убивани, варварските народи са покръствани с „Вярвай или умри”, с меча на Карл Велики, секирата на свети Олаф и дръвника за екзекуции на княз Борис-Михаил. Христос може и да не е искал точно това (а кой може да каже какво е искал), но това е получил. Цялото великолепие на християнската цивилизация израства от пръст, обилно поливана с кръв. И християнска, и чужда. Европа излиза от Тъмните векове с меч в едната ръка и с кръст – в другата. Самите мечове заприличват на кръстове и обратното. Настъплението на исляма в Испания и Сицилия е спряно и даже обърнато с желязото и с Deus vult на кръстоносните ордени, а колкото до Балканите, Мала Азия и Сирия – християнството отвоюва позиции по времето на агресивни водачи като Никифор Фока, Йоан Цимисхий и Василий II, а, разбира се, и на кръстоносните предводители. Свирепите езически пирати от севера – викингите – са покръствани насила от кралете си  докато сами се превърнат в кръстоносци. Балтийските народи, Новият свят и безкрайната пустош на Сибир са покорени колкото с проповед, толкова и с оръжие. Единайсети и дванайсети век са времето на първата, но далеч не единствена голяма християнска експанзия.

                Често християните воюват и помежду си. Четвъртият кръстоносен поход и Религиозните войни обаче не изчерпват силата им.

                Изчерпва я мирът. И то не вътрешният мир, не treuga Dei, а мирът с външния свят. По целия свят, християнски, ислямски или друг винаги се е воювало. И винаги ще се воюва. Краят на историята се оказва измамен всеки път, когато се заговори за него. Но християнството е спряло да воюва. Войните на Европа от XVIII в. насам вече не са войни на християните. В тях няма фанатизъм на вярата. Мотивите им са съвсем други. През ХХ в. единствено кардинал Вишински припомня за някогашния чисто воински дух на ранната Църква, когато призовава полския народ към мъченичество под комунистическия режим. И Ръдиард Киплинг, разбира се. Но техните послания са затрупани от гласа на толерантността. Толерантността, схващана не като търпимост, а като насърчаване на всичко чуждо и външно. В последните триста години християнските общности са спрели да бъдат войнствени. Войнствените вярващи, доколкото ги има, са такива въпреки вярата си, а не заради нея - или биват осъждани. „Не мир, а меч” се чува все по-рядко и се тълкува само в преносен смисъл. Станало е некоректно да се говори за кръстоносната идея с друго чувство освен с презрение и ужас. Папа Бенедикт XVI проницателно отбеляза, че Западът е спрял да обича себе си и да цени историята си. Гласове като тези на агресивната „християнска атеистка” Ориана Фалачи и на романтичния католически милитарист Честъртън дори не биват изслушвани. Ecclesia militans, войнстващата Църква на практика не съществува.

                Тези редове не са похвално слово на агресивността сама по себе си. Не всяка войнственост е оправдана. Но е банална историческа истина (та дори и биологически факт), че далечните симптоми на предстоящата смърт са в успокояването на организма, в бавната атрофия на мускулите, залежаването и липсата на агресия към заобикалящата среда. За добро или за зло Църквата, самият християнски свят остарява. Дали това предвещава освобождаване на жизнено пространство за нови, по-агресивни учения, наближаване на края на света или пък щастливо бъдеще на светско общество без конфликти – това времето ще покаже. Междувременно приемаме фактите според убежденията си: с оптимизъм, с отрицание или неутрално.

                Няколко века след Църквата светска Европа също губи своята агресивност. Дали не само християнството, а всички традиционни характеристики на континента не остаряват? Националните държави и самата концепция за нация сякаш губят значение. Деколонизацията е приключила. В зависимост от мисленето си човек би могъл да приеме това по различен начин. Консерваторите – националисти, вярващи и изобщо „реакционери” (в стила на Николас Давила) са нещастни. Неолибералите ликуват. Малобройни групи по-скоро мистично настроени християни са убедени, че настъпват Последните дни преди Страшния съд и се отнасят към затихването на християнството и на Европа с един вид философско примирение и може би дори с религиозния еквивалент на нездраво любопитство.

                Агресивната националистична реторика и политика, придружени от християнски патос продължават да съществуват само в Америка и Русия. Може би ще се окаже вярно, че християнската агресивност може да бъде успешна само при прилагането на имперски (или квазиимперски) обществен модел. В такъв случай е показателно, че императорските култове, така типични за старото триумфалистко християнство вече са полузабравени. Дори християни възприемат образа на кръстоносеца, на Константин Велики, на Ираклий и на Карл Велики като зловещи и далечни - по някакъв начин чужди на религиозния дух. Фигури с някога огромна популярност като Юстиниан Велики, Годфроа дьо Булон или Луи Свети на практика отсъстват от въображението на днешните християни. Самото словосъчетание "светец-воин" е започнало да звучи оксиморонно в ушите ни, така че днес никой или почти никой не се замисля за атрибутите и функциите на св. Георги, св. Димитър или архангел Михаил. Мястото на bellatores в схемата на съсловията остава празно за нас. Превръщането на религията в изцяло вътрешно изживяване води дотам, че заявено християн-демократическите партии в Европа се разграничават от членовете си, когато те изказват религиозно обусловени мнения. Реториката на Уайлд от сонета му за страданията на християните, на Киплинг в "Бремето на белия човек" и рицарските фантазии на Честъртън звучат екзотично и дори чудовищно за слуха, свикнал с неолибералната симфония на пълна толерантност (впрочем, понякога само пожелателна). Диалогичността се превръща в самоцел и води до съзнателен отказ от прозелитизъм - при това, парадоксално, дори у християнските зилоти. Когато изобщо се заговори за войнственост на християнството, това обикновено става от страна на нехристияни и е със силно критичен заряд. Християнските отговори обикновено са в сферата на отрицанието, оправданието или извинението: самите християни най-често не се чувстват особено комфортно покрай агресивното минало на религията си. Което може би поставя под въпрос приемствеността в религиозното ни мислене.






Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamkamu - :)
31.01.2011 18:49
Ами само, като сравниш населението на Рим през ранния Принципат, с неговите потомци през късната Империя ти става ясно. Разглезили са се били някак от "благата" на цивилизацията :)

Има много смисъл втова, което казваш. Понякога съм си мислел подобни неща и съм се питал, дали социалната и безметежна (сравнително) осигуреност на средностатистическия европейски гражданин няма да бъде поредното начало на края на една цивилизация... Дори от чисто битова гледна точка.
цитирай
2. mglishev - Само по себе си
31.01.2011 19:30
папкането не е лошо, но трябва да води до експанзивност, а не до свиване на външната активност. Който не усвоява получаваните активи, започва да ги връща и в един момент се оказва, че е почнал да връща повече отколкото получава. И загива. В момента Европа определено не усвоява всичките си активи и не доминира света. А това никак не е добре.
цитирай
3. анонимен - Last Roman
31.01.2011 19:49
Така е, друже, всичко на този свят родено, без друго е на гибел отредено.
Народите, държавите, религиите се раждат, развиват и умират.
цитирай
4. mglishev - Каква отвратителна мисъл
31.01.2011 20:43
е написал този стар немец. Знаеш, ще ми се да има едно огромно изключение от това тъжно правило.
цитирай
5. muhaninja - ...
01.02.2011 11:23
Много си прав ! Казаното е точно и на място!
цитирай
6. mglishev - Всъщност
01.02.2011 12:17
ми се иска да не съм прав.
цитирай
7. анонимен - Може да бъда причислен към християните-мистици,
01.02.2011 16:29
но смятам, че може, фактите на очевидноно християнско затишие, за които говориш, да се тълкуват и по друг начин - различен от нотката на съжеление, която поставяш.

Не знаем какво става с човек, когато умре - може да се преражда, може да отива в друг свят, а може да следва и нищото на атеистите - всичко е възможно.

Знем обаче, какво става когато една култура "загива" - просто се "ражда" нова. Самото "загиване" е изчерпването на обяснението, което културата дава за света. Самото раждане - появата на ново обяснение.

А какво е "обяснението", ако не е вяра?
Вяра, която затова е вяра, защото не я подлагаш под съмнение. Но не разбирай това в онзи мъченически смисъл, в който всичко е срещу теб, но ти продължаваш да "вярваш" - това не е вяра, а изпитание. Разбирам вярата, като онова априорно обяснение на света и случващото се, което не подлагам на съмнение, в което е закодирано дори самото ти съмнение към всичко друго! Вяра е това, за което дори не мисля - вярно ли е или не.

"Закърмен" от тази вяра всичко, което виждаш е "оцветено" от нея. И всичките ти действия, бездействия, актове - всичко е следствие от нея.

С всяко наше деяние изграждаме света си и всяка следа, която оставяме, всеки резултат е материалния израз на вярата ни.

Това което оставяме е цивилизация - вяра облечена в "плът". Цивилизацията е резултат на вярата. И трябва ли да плачем за изчезналите цивилизации?

Цивилизациите не изчезват - те се променят следвайки промененото обяснение, което даваме на света си. Ако "християнстово" изчезва не страдай за него - изчезва не Християнството, а е до изчерпало се обяснение. Защото речено е: "Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени." (Мат. 15:13)
Амин
цитирай
8. mglishev - Я, какъв хубав коментар :)
01.02.2011 17:04
За съжаление не мога да го приема. От една страна - самият аз принадлежа към някаква вяра, цивилизация и прочие, смятам нейното обяснение за света за вярно, а следователно и за трайно. Не може да ми харесва затихването на тази цивилизация. От друга страна - да се отнасям с безразличие към нещо, към което принадлежа, означава просто нелоялност. Нещо по-лошо: означава затихващи функции у самия мен. Ако непременно е речено християнството да слезе от сцената (каква неприятна мисъл), то бих се надявал поне да не е тихо.

Разбира се, става дума за поредните момчешки фантазии за развети знамена - и то от човек, който не е служил в армията. Не отричам. Може би съм прекалил с Честъртън и Киплинг. И все пак - това е единствената ми представа за вярата.
цитирай
9. анонимен - E, нищо
01.02.2011 18:25
може аз да съм прекалил с Арнолд Тойнби
цитирай
10. mglishev - То не е зле,
01.02.2011 19:11
стига да не разчитаме само на добрия стар Тойнби :)
цитирай
11. анонимен - А дали действително е престанало воюването препоръчано от апостола?
01.02.2011 19:21
" Ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. " 2 Коринтяни 10:3-5
цитирай
12. mglishev - Чудесно написано,
01.02.2011 21:00
но не виждам и безплътните оръжия, събарящи крепости, помисли и прочие. Прозелитизъм? Самоувереност? Дързост?
Божичко, та днес да заявиш, че не харесваш нещо, минава за грубиянщина.
цитирай
13. анонимен - Идеята
01.02.2011 21:11
По моему е дошло времето пак да се хванем за меча.Варвавите ни налазват, опитват се да разрушат и погълнат Европа.Само с желязо можем да ги отблъснем, както ромеите са спрели агаряните, и както Годфроа дьо Булон е отвоювал Божия град.
цитирай
14. анонимен - Както номер 7 много добре е отбел...
01.02.2011 21:56
Както номер 7 много добре е отбелязал, цивилизациите не умират, ами способността им да се справя с нови предизвикателтсва умира. Авторът на статията опростява нещата като приписва терористични актове на определена религия. Те са по-скоро симптоми за вътрешни рани в християнската цивилизация.

Не забравяйте - всяка цивилизация първо бива покорена от вътре.
цитирай
15. анонимен - Анонимен 11
01.02.2011 22:18
Може би безплътните оръжия често са Любов, Независимост, Светлина ... защото наистина "грубиянщината" и "проповядването" днес не са на мода. Макар че именно под мотото "Не искам никой да ми казва какво да правя" хората вървят като стадо след рекламираното от медиите /или казано на езика на Библията - след Мамона/.
цитирай
16. mglishev - 13-15
01.02.2011 23:24
Моите представи и, бих казал, моите надежди са далеч по-примитивни и земни.
цитирай
17. анонимен - Разбира се,
01.02.2011 23:28
та кой е прочел целия Тойнби, та да разчита само на него?! Разчитаме на всичко, до което се докопаме, затова позволи ми да направя кратък анализ на несъгласието ми с дадените от теб аргументи. (Позволи и ми да ти говоря на "Ти", така чувствам мисълта си по-стабилна.)

Казваш: "Ако непременно е речено християнството да слезе от сцената (каква неприятна мисъл), то бих се надявал поне да не е тихо."

Шума ли те привлича? - бих те попитал аз.

Казваш: "...да се отнасям с безразличие към нещо, към което принадлежа, означава просто нелоялност."

Не бе ли казано: "Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик." (Лука 14:26)? - ще те попитам аз

Казваш: "...смятам нейното обяснение за света за вярно, а следователно и за трайно"

Значи ли това, че щом нещо не е трайно, то не е и вярно? - ще те попитам аз

цитирай
18. анонимен - странно
01.02.2011 23:52
някой говори, но не казва много. философите и историците може да приказват и да развиват теории, но ако човек не се опитва да живее вярата...
цитирай
19. анонимен - Никой не говори, анонимен 18,
02.02.2011 00:08
но сигурно е че някой чете.

Многоточието в края на изречението ти, остави свобода на читателя ти.
Благодаря
цитирай
20. mglishev - 17
02.02.2011 00:17
Шумът? Да, определени "шумове" ме привличат :)

В случая цитираните думи нямат отношение. Нали "това, към което принадлежа" в тукашния контекст е същото, заради което би трябвало да съм намразил баща, майка и пр.

Светът е нетраен, но аз си го харесвам. За вярата обаче се предполага, че трябва да е трайна - инак не е вярна. Явно в някои случаи е точно така.

Но с тези въпроси и отговори отиваме към някакви откровеничения в стил лексиконче. А да се откровеничи в публично пространство и пред анонимни лица не е по вкуса ми. Което, мисля, отговаря и на 18.
(Ей, хора, слагайте си някакви измислени никове в заглавията на коментарите. Поне някакъв намек за личност зад думите. Аз отде да знам, че всички анонимни коментари не са от едно и също лице, да речем.)
цитирай
21. анонимен - Подпоручик Ч.
02.02.2011 10:57
Липсата на войнственост в крайна сметка е и липса на вяра. Смирението може и да е висша християнска добродател, но то винаги е било по силите на малцина (вероятно е и много хубаво, че това е така). Някогашната верска агресивност на мнозинството се е заменила със светско самодоволство, гарнирано особено в последно време с либерална леност. Развитието на разсъждения в тази посока обаче надхвърля "обществено" допустимите рамки, зададени от вездесъщата толерантност, разбрана много добре от автора "не като търпимост, а като насърчаване на всичко чуждо и външно".
Наистина е забележително как всеки намек за войнственост/жизненост се отхвърля от хрисимите православни зилоти и особено от "по-умерените верующи", които всъщност доста добре си се вписват в сегашната социална действителност, бичувана от тях по други поводи от време на време . Не знам защо, но след подобен разговор почти винаги ми идват асоциациите за постен боб или за ревностната мирянка Велислава Дърева.
цитирай
22. анонимен - номер 18
02.02.2011 10:57
Тук желая да съм анонимен, особено всред хора, които боравят умело с думите и многословието. Все едно аз да говоря за психологията на хлебарите ;)
цитирай
23. анонимен - От Анонимен 7, 9 и 17
02.02.2011 11:25
Аз държа отговорност за тези коментари - което значи че не съм едно и също лице с другите анонимни.
Все пак това че вече два дни, по толкова дълъг текст и по такава тема, се развива такава дискусия показва, че има някаква войнственост в църквата и казано е "...гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." (Мат 18:20)
цитирай
24. анонимен - Е хайде ан.24
02.02.2011 12:54
бъди милостив/а/ към човешките слабости, в това число и към моите
цитирай
25. анонимен - 24. анонимен
02.02.2011 13:32
анонимен написа:
бъди милостив/а/ към човешките слабости, в това число и към моите


И на мен на са ми чужди, обаче не ми вървят без ракийка и салатка. На сухо демек, или като да плуваш в басейн без вода.

Кучетата си лаят ...
цитирай
26. mglishev - Гусин подпоручик,
02.02.2011 15:57
освен хрисимите зилоти има и още по-хрисими "модернисти". Май ние сме от тях. Единствената що-годе войнствена реторика, която е на мода, е тази между зилотите и "модернистите". А недай Боже да кажеш, че Честъртъновите приказки за сабята или невъздържаността на Фалачи ти харесват. Невъзпитано е дори да изтъкнеш, че има други, които изживяват вярата си агресивно.
Да можеше човек да е едновременно гуляйджия, полемист и войник - това щеше да е идеалният християнин (нещо повече - идеалният човек). Но тези са измрели още някъде в Религиозните войни.
Някой хрисим вярващ би казал, че напротив, светците не са нито гуляйджии, нито полемисти или войници, но това първо не е вярно и второ... май и светците са станали дефицитни едновременно с моя предпочитан тип.

Любопитно, нали, че между зилотите и либералите, макар понякога да се плюят едни други, всъщност няма кой знае какви разлики в поведението и бита. Едните постят, другите вегетарианстват. Едните "се въздържат" от млади дами, другите са за сексуално "самоопределение". Едните говорят "сладостно", другите са "диалогични". Едните въздишат по "пустинята", другите - по "природата". Противоположностите се привличат. И едните, и другите не търпят несъгласие, но не знаят как да реагират като им скръцнеш със зъби. И са против насилието - освен вербалното. Уви, от всяко дърво Ганди не става...
цитирай
27. анонимен - Подпоручик Ч.
02.02.2011 18:45
Да, и аз като цяло това си мисля. Зилотите и поне голяма част от верующите либерали (и това, ако не е оксиморон) наистина са забравили или просто не знаят, че църквата освен, че е била преследвана, в последствие е триумфирала с огън и меч в потоци от кръв. Такава е човешката природа. Иначе нямаше да има смисъл от свободната воля.
Въобще верующи, приели и стремящи се дори към утвърждаване на днешната псевдолиберална толерантност, известна с това, че не търпи нищо, отклоняващо се от единствената правилна линия (вербалната агресия всъщност се допуска само, ако е съгласувана със същата тази линия), сами подкопават и малкото останало от християнството в Западния свят. От лицемерие и илюзии при по-разсъждаващите и от откровена глупост при страдащите от липса на саморефлексия низши духом. На практика въцърковяването чрез селяния към православие и хрисимото либерално светско християнство (последното словосъчетание е вече пълен оксиморон), колкото и да изглеждат различни и дори противоположни, представляват двете страни на един и същи медал.
цитирай
28. анонимен - Подпоручик Ч.
02.02.2011 18:49
...впоследствие е триумфирала. Да се поправя, преди да го е направил някой разфучал се либерал-зилот.
цитирай
29. mglishev - Гусин подпоручик,
02.02.2011 19:31
либерал-зилотската партия още не е основана, но нито на либералите, нито на зилотите им харесват подобни неприятни мисли като изказаните тук. Либералите не си падат по идеята, че агресивността (освен тяхната) може да бъде оправдана. Зилотите пък не си падат по другата идея - че и Църквата все пак може да носи оръжие. А и двете сродни тайфи не схващат, че агресията може да бъде и полезна, и оправдана, и невъоръжена, и всъщност всякаква. И че ако те не се откажат от розовите си цайси, скоро някой може да им подари и розово фередже към него (макар че какви ги говоря, нас дюнерите ни пазят... впрочем, сигурно и на площад "Тахрир" доскоро са се продавали дюнери).

Това си плаче за отделен материал - имам предвид приликите между инак взаимно отхвърлящи се групи като неолибералите и зилотите.

Колкото до "модерното светско християнство" - ами кой знае, случайно може таман от него да произлезе нещо свястно. Имам предвид хора, които вярват, каквото вярват, но не са нито зилоти, нито либерали. А нормални граждани без излишна толератност в главите.
Както го казваха едно време: добрият гражданин е лош, но убеден християнин. Напоследък все повече се убеждавам, че предпочитам лоши християни както пред никакви, така и пред добри. И никаквите християни, и прекалените християни са смотани граждани.
цитирай
30. анонимен - Анонимен 11
02.02.2011 22:08
"А и двете сродни тайфи не схващат, че агресията може да бъде и полезна, и оправдана, и невъоръжена, и всъщност всякаква" - ако това ти е основната нишка в статията ... и аз мисля така. Човек без мнение е всичко друго но не и християнин. Същото важи и за църква без мнение.

Сам Христос е казал: "Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро разделение."
Достатъчни бяха думите и делата му за да вбеси "мнозинството" колкото цяла противникова армия. Защото той не воюваше с човеците, а с бесовете, които владееха едни или поне направляваха други.
цитирай
31. анонимен - faliak
02.02.2011 23:07
Какво обсъждате всъщност. Световните духовници освен православието развиха и протестантската цивилизация и й вдъхнаха натурфилософията и материалната наука като проекти за развитие. Или мислите, че вие сами по себе си сте достатъчни за да развивате православието в сравнение със световния духовен ум. Значи всичко си има мястото, но дори протестантският проект взе да се изчерпва по някои отношения. А тук сте тръгнали да обсъждате православието. Изобщо нещата са сложни и е трудно да се проследят, камо ли разберат. Плюс това е грешно да се мисли, че силата на варварите е в тяхното варварство. Варварството и тия жестокости се самоограничават до нещо локално и будещо недоверие. Тяхната сила беше в натурфилософията, която обаче не си мислете, че развиха сами.
цитирай
32. анонимен - Подпоручик Ч.
03.02.2011 11:06
Да им се дадат фереджета вероятно би било обида за исляма, а ние сме все пак за диалога между цивилизациите, нали? Пък и едва ли има смисъл, след като си имат розови прашки.
Не знам, какво може да излезе от модерното светско християнство, предвид че тъкмо от него е еволюирала цяла сюрия самодоволни неолиберални гурута. Друг е въпросът, дали някакво друго християнство към днешна дата може да се възприема за "адекватно". Все ми се струва, че малко реакционерство спрямо изключително прогресивните идеи, унищожаващи и без това не многото читави устои на това общество и повече консерватизъм в смисъл на status quo ante няма да навредят. Ама това е вреден анахронизъм, който не трябва да се толерира. Всъщност кой казва това? Май точно тези с розовите прашки.
цитирай
33. анонимен - f.
03.02.2011 11:22
Или трябва да създадем наша версия на тези прогресивни идеи, която да е по-добра, да носи нашия дух, и да озапти самодоволството във вдъхновението на една конструктивна работа. Работата има тънкости. Например докато мислите на масата са почти насила блокирани от чалгата, т.е. едно биологично пренасочване на креативната енергия, няма как те да мечтаят за по-високи проекти. Ако ще строиш язовир, строиш язовир. Не може да имаш и блато и язовир едновременно, независимо от методите или изкуството, които ще измислиш за да поискат хората точно това.
цитирай
34. анонимен - Подпоручик Ч.
03.02.2011 11:50
анонимен написа:
Или трябва да създадем наша версия на тези прогресивни идеи, която да е по-добра, да носи нашия дух, и да озапти самодоволството във вдъхновението на една конструктивна работа. Работата има тънкости. Например докато мислите на масата са почти насила блокирани от чалгата, т.е. едно биологично пренасочване на креативната енергия, няма как те да мечтаят за по-високи проекти. Ако ще строиш язовир, строиш язовир. Не може да имаш и блато и язовир едновременно, независимо от методите или изкуството, които ще измислиш за да поискат хората точно това.


Позитивната насоченост, разбира се, е винаги за предпочитане. Само че, за да стане това възможно, е необходимо първо да се отмият доста тинести наслоения (да се изразя евфемистично). Тук вече опираме до "негативна" работа, а именно до културата на конфликта, която се атакува яростно както от зилотите (защото трябва да се смиряваш), така и от псевдолибералите (тъй като агресия и дори вербална такава може да се упражнява само от единствената правилна позиция).
цитирай
35. mglishev - Гусин подпоручик,
03.02.2011 14:38
какво да ти кажа, зилотите са ялови. Сами не подозират колко неолиберални са всъщност. И те носят розови прашки, нищо, че си ги украсяват с кръстчета. Уж са непримирими спрямо новото и чуждото, но са малка затворена общност, която си завира главата в пясъка и ломоти на църковнославянски. Зилотизмът е мода, поредната градска субкултура. Агресивността му е слаба и се хаби в спорове кога е разрешено да се яде халва и в сапунени анатеми. Зилотите са православният еквивалент на Emo-субкултурата. Съмнявам се дори в постигането на някакви вътрешни идеали в тяхната среда, а в пълната им гражданска безполезност съм напълно убеден.

"Модернистичното" православие често също е ялово, вярно е. Неговите фенове действително прекаляват с отвореността и диалогичността си. Пляскат с ръце и се прегръщат с всичко - а това е не по-малко отблъскващо от средновековното малоумие на зилотите. Все пак обаче "модернистите" поне знаят кое как става в света и понякога от тях излизат учудващо здравомислещи автори - като Каприев например.

Нормалното, живо православие би трябвало да е агресивно към външния свят и неагресивно към членовете си. Би трябвало да е все тая дали ядеш качамак или баклава, дали празнуваш Коледа на 29 февруари и дали се изповядваш редовно, стига да си част от общността. Но към външни влияния, към подмяна на самите нормални граждански и човешки инстинкти, които по необходимост са консервативни - към това не трябва да има никаква толерантност. Руските попове в това отношение са много по-читави от нашите. Кураев, Сисоев, Мен - от тия трима двама вече станаха мъченици, а и тримата бяха безмилостни в отхвърлянето на всяка, без извинение, форма на педалщина. Нетолерантни хора. Но нетолерантни навън, към чуждото, а не навътре - към собствените греховце на общността.
Руските попчета са в армията. Като военни свещеници. Ами браво на тях. Бас хващам, че нито един военен свещеник не се занимава с постите на войниците и с редовната изповед - което не му пречи да е до тях вместо да витае в облаците на зилотския псевдоисихазъм. Изобщо не ми трябва да примирам от любов по путинщината, за да виждам, че Московската патриаршия действа за страната си. Това не е нито зилотизъм, нито "модернизъм". Това е обикновена жизненост. Може и да не я харесвам, защото е руска, но работи. Бих искал да видя нещо подобно у нас, а и не само у нас. Бих искал да чуя яростни проповедници. Такива, които да проповядват православие, а не толерантност. И дори не праведност.
Дето се вика, вечността си е вечност - може да почака. Тук и сега ни трябват повече проповедници на нетолерантността отколкото праведници.
цитирай
36. nbrakalova - Силни, въздействащи мисли!
15.05.2011 23:05
Но воюването с меч не е Христовият метод. Поведението на искрените Му и посветени последователи се е базирало на прокламираната от самия Него конституция в т.нар. Планинска проповед, шокираща с обхвата и нормите си дори днес християнския свят. Въпреки че Сам Той казва: „… не дойдох да донеса мир, а меч” (Матей 10:34), шепата Му ученици и техните последователи не извадиха от контекста им тези Негови думи, като разнесоха вестта Му със живот и слово, побеждавайки Езическия Рим не с меч, а с дух. Мечът бе поставен в ръцете на християнския свят, когато учението бе обявено за официална религия и се задействаха политически и материални интереси. Мечът в този случай е средство на безсилието, въпреки постигнатите резултати. Да убеждаваш когото и да било чрез силата на меча е само проява на власт, но не и на въздействие върху емоционалния и умствен свят на човека, далеч от любовта, единствения допустим християнски мотив. Докато Бог умолява, човекът – заповядва и налага. Лошото е не когато мечът е в ножницата, а когато църквата престане да воюва с другия меч - Божието Словото, „живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизващ до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирващ помислите и намеренията на сърцето.” (Евр. 4:12) . Да, мирът с външния свят е наистина една от причините за това. Трябват воини на духа, не толкова на меча.
цитирай
37. nbrakalova - "Цялото великолепие на християнската цивилизация израства от пръст, обилно поливана с кръв."
27.09.2011 13:05
Да не забравяме, че това е кръвта на християните, които не се покоряваха на авторитетите на църква, папи, патриарси и прочие, а на писаното слово. А в него се разбира какво е искал да каже Христос. Затова трябва да се прави разлика между Библейско хирстиянство и всякакво друго. А между другото, разочарованието ни от човеци, не трябва да ни води до отричане на Бога. Историята на християнската ни цивилизация е в две посоки. Едната е историята на църквата, имаща политическата власт, с която чрез насилие върху съвестта, да налага принципите си (независимо дали са добри или не). От другата - историята на библейските християни, които във всяка епоха са имали своето име: и във фазата на езическия Рим, и във фазата на папския Рим. Не смея да обсъждам мотивацията на едната група, но виждам резултатите след нея. В мотива на другите християни не се съмнявам, защото бе запечатана с кръвта им. Това разграничаване и разбиране влияе на гледните ни точки.
цитирай
38. nbrakalova - 7. Позволявам си уточнение.
27.09.2011 13:15
анонимен написа:
Ако "християнстово" изчезва не страдай за него - изчезва не Християнството, а е до изчерпало се обяснение. Защото речено е: "Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени." (Мат. 15:13)
Амин


Стихът е изваден от контекста. В цитираната глава се коментира лицемерието, както и обвинението в конкретен случай на хранене на Исус и учениците му без да си измият ръцете, защото не са имали тази възможност, т.е. кое прави човека нечист.

"Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди." И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. Оставете ги; те са слепи водачи; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. А Той каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява." (Мат. 15:8-20)

Културата е едно, а духовността – друго. Двете си влияят, но в основата не само на културата е духовността, заедно с нейния произход и основа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624608
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата