Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 16:09 - Седмокрилия пред НДК и Пантеона на софийските полкове: пак за паметта
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5539 Коментари: 10 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Мисля, че нещата са очевидни, но явно в днешна България се налага да повтаряме очевидното.

Обикновените войнишки паметници по принцип са светиня. Особено когато става дума за паметници на собствената армия. Не говорим за това дали нашата политика, нашата войска и прочие са били прави в миналото (макар да са били). Говорим за имената на войниците и за почитта ни към собствените мъртви, загинали за страната. Паметникът на Незнайния воин, войнишките паметничета със самотния Пижо (с каска или с фуражка) и кръстчето "За храброст" по цялата страна и стените с имената на загиналите в злощастните войни на ХХ в. могат да бъдат само и единствено почитани и поддържани. Тук няма място за други мнения. Войнишките паметници на българската войска са същото като гробищата - цивилни и военни - и като православните манастири и храмове, като музеите, старинните гробници и крепостите. Става дума за един вид светилища на паметта.

Впрочем, това е друга тема, но куп неща се изписаха и за паметника на съветската армия (а покрай него - и за пловдивския "Альоша"). Трябва да се прави едно разграничение: това не е войнишки паметник, а паметник на цялата армия като институция. Един вид трофейна колона с чисто политически смисъл. Тъй че просто не попада в същата графа. Но това е наистина за отделна тема.

Инак, разбира се, дори паметниците и военните гробища на вражеските войници по принцип трябва да се пазят и почитат. Точно както инославните храмове, джамии, текета, синагоги и така нататък. Нашата цивилизованост се измерва включително и по отношението ни към своите и чуждите мъртви. В този смисъл добри примери са паметникът на воините от всички воюващи страни при Лайпциг, стихотворението "Един убит" на Дебелянов или британското военно гробище в Орландовци. У нас има също немски, руски и румънски военни паметници и гробища. Това е естествено. Мъртвият не ни е враг.

Не е вярно, че паметници не могат да се рушат: това зависи само от това какъв е паметникът (но обикновените войнишки паметници определено не са такива). Съществува такова нещо като "проклятие над паметта". Има паметници на позора, които могат и дори трябва да се премахват - освен евентуално да се запазват като някакъв предупреждение какво не бива да се повтаря. Още повече, че точно паметниците от комунистическо време са строени след като тогавашните власти са премахнали безценни национални паметници. Става малко смешно крадецът да вика: "Дръжте крадеца".

Паметникът "1300 години България" никога не е бил популярен сред софиянци (за разлика от старите плочи, за които слушаме от стари хора, откак се помним). За трийсетината си години той бързо потъва в разруха, защото е зле построен. Мястото просто е опасно. С типичното местно сатирично чувство, хората масово го наричат, с извинение, "Седмокрил петохуйник", защото е и грозен. Авторът, г-н Валентин Старчев, за съжаление далеч не е гений и неговите фигури са с груба повърхност и линия, които може би са подходящи за чийто и да било личен вкус, но не и за обществен паметник. Всичките му работи подсещат за уместния "Репортаж за трите Н" (ННН? Хаш-хаш-хаш: Някой Некадърник Наш!).
Освен това абстрактните "1300 години", така мили на национал-комунистите от късните, гузни години на тошовизма, та този паметник, чиято поддръжка е неефективна и скъпа, не могат по никакъв начин да компенсират съвсем материалното присъствие на имената на железните шопи, наши прадядовци, загивали за Третата българска държава само преди някакви си сто години.

Сега идват сто години от Балканската война. Много подходящ момент да се възстанови старият Пантеон на Първи и Шести софийски полк.
Който иска да разбере какво представлява подобно място, може да иде в градината срещу храма "Св. Никола", при улиците Пиротска и Одрин. Там има скромен войнишки паметник със статуя на точно такъв Елин-пелиновски Пижо, прост шоп, български войник. И имена, имена, имена... на най-обикновени хора, паднали при Одрин. Човек може да се доближи до паметника, да прочете имената. За себе си мога да кажа, че като бях хлапе, баща ми ме заведе там и ми показа името на един от пра-прадядовците ми. Чувството е неописуемо, препоръчвам на всекиго да иде там, за да го изпита. И със сигурност е много по-различно от недоумението, което повечето софиянци усещат, когато погледнат анонимните, мрачни форми срещу НДК.
Разликата между скромните стени с имена, съобразени с чувството за пропорциите на тялото на зрителя от една страна и страховитите очертания на Старчевото недоразумение - от друга - определено не е в полза на Седмокрилия. 

Много пъти е ставало дума за ирационалните, почти мистични емоции, които изпитваме на дадено място. Каквито и да са причините, тези емоции определено са по-задълбочени и по-красиви (може би малко елегични) в хубаво построените храмове от първата половина на ХХ в. и около войнишките паметници от 1912-1918, а не около рушащите се, неуютно надвисващи грамади на провалилилия се социализъм, които са разплакали не едно дете... и не една майка.



Гласувай:
5



1. briagnews - Помня ги.
13.09.2012 18:34
Баба ме водеше и ми четеше имената .
цитирай
2. анонимен - Подпоручик Ч.
14.09.2012 13:14
За разлика от другите големи български градове (а и немалко села) София прави впечатление именно с отсъствието от центъра на български войнишки паметници. Няма и една плоча за желязната шопска дивизия или дори един по-голям паметник, посветен на войните 1912-1918 г. Споменатият от теб паметник за Одрин е наистина изключение, но той всъщност никак не е централно разположен, а и съм сигурен, че доста "незаинтересовани" софиянци не са и чували за него.

За сметка на това столицата е осеяна (може би трябва да кажем по-точно засята) със знаци на благорадрност, преклонение или каквато е там пред една чужда. държава. Към тях в последно време се добавя и едно друго чуждопоклонничество. Ветропказателят се върти на пълни обороти.
На този фон несъстоятелността на днешните претенции за българска държавност се символизират много добре от разпадащия се "петохуйник". В последно време всеки път, когато мина покрай него, ми се струва, че от него се пули Милко Балев. Може би трябва да мислим за монумента "като за огън" и да се опиваме от непреходността на вековната българска енергия.

Въобще наистина доколко е български българският патриотизъм? Много е показателно, че новопоставената малка плоча за превземането на София от Крум е завряна в един подлез (друг е въпросът, дали се нуждаем изобщо от нея, предвид че в центъра няма един сносен паметник, посветен на войните). Ако се съди по външния израз на политиките на памет в София, то България трябва да се възприема като нещо средно между задунайская губерния и полуколониална територия за брюкселския борократизъм, американските напъни в черноморския регион и турските поплъзновения в "неоосманското пространство", начело с администрация от послушни мафиотски гибони и номенклатурни дупедавци, мачкащи собственото си население. Е, разбира се, с богато антично наследство, строящи се пътища и етническо и конфесионално многообразие.
цитирай
3. анонимен - Подпоручик Ч.
14.09.2012 13:27
За всичко това естествено сме си виновни самите ние. Особено тези горди българи, които не са престанали от късния тошовизъм насетне да веят знамена. Едни от наивност и фрустрация, други пък с цел прикриване на далаверки.
И да се направи примерно един инициативен комитет за построяване на голям паметник за 1912-1918 г. в София във връзка с годишнината от Балканските войни като самоцел, то оттова няма да има голям смисъл - отбиване на номера и симулиране на будно национално съзнание. По-скоро ще е забавно, колко либерасти ще се разпищят, че това е анахроничен шовинистичен милитаризъм, който пречи на евроинтеграцията и отношенията със съседите. Върху гнили основи не се строи здрава сграда.
цитирай
4. mglishev - Гусин подпоручик,
16.09.2012 01:11
подпоручик Ч. написа:
За разлика от другите големи български градове (а и немалко села) София прави впечатление именно с отсъствието от центъра на български войнишки паметници. Няма и една плоча за желязната шопска дивизия или дори един по-голям паметник, посветен на войните 1912-1918 г. Споменатият от теб паметник за Одрин е наистина изключение, но той всъщност никак не е централно разположен, а и съм сигурен, че доста "незаинтересовани" софиянци не са и чували за него.

За сметка на това столицата е осеяна (може би трябва да кажем по-точно засята) със знаци на благорадрност, преклонение или каквато е там пред една чужда. държава. Към тях в последно време се добавя и едно друго чуждопоклонничество. Ветропказателят се върти на пълни обороти.
На този фон несъстоятелността на днешните претенции за българска държавност се символизират много добре от разпадащия се "петохуйник". В последно време всеки път, когато мина покрай него, ми се струва, че от него се пули Милко Балев. Може би трябва да мислим за монумента "като за огън" и да се опиваме от непреходността на вековната българска енергия.

Въобще наистина доколко е български българският патриотизъм? Много е показателно, че новопоставената малка плоча за превземането на София от Крум е завряна в един подлез (друг е въпросът, дали се нуждаем изобщо от нея, предвид че в центъра няма един сносен паметник, посветен на войните). Ако се съди по външния израз на политиките на памет в София, то България трябва да се възприема като нещо средно между задунайская губерния и полуколониална територия за брюкселския борократизъм, американските напъни в черноморския регион и турските поплъзновения в "неоосманското пространство", начело с администрация от послушни мафиотски гибони и номенклатурни дупедавци, мачкащи собственото си население. Е, разбира се, с богато антично наследство, строящи се пътища и етническо и конфесионално многообразие.

За всичко това естествено сме си виновни самите ние. Особено тези горди българи, които не са престанали от късния тошовизъм насетне да веят знамена. Едни от наивност и фрустрация, други пък с цел прикриване на далаверки.
И да се направи примерно един инициативен комитет за построяване на голям паметник за 1912-1918 г. в София във връзка с годишнината от Балканските войни като самоцел, то оттова няма да има голям смисъл - отбиване на номера и симулиране на будно национално съзнание. По-скоро ще е забавно, колко либерасти ще се разпищят, че това е анахроничен шовинистичен милитаризъм, който пречи на евроинтеграцията и отношенията със съседите. Върху гнили основи не се строи здрава сграда.


И аз не изгарям от любов към своите съграждани (та дори и към себе си), но все пак - а какво да се прави? Каквото и да е, то трябва да е нещо повече от простата - и за съжаление вярна - преценка, че сме мърши. Кампанийно, ураджийско, реваншистко, патриотарско, кичозно, тъпо... всичко е по-добро от самосъжалението. В неоконсервативна контрареволюция не вярвам. Не повече от теб. Но все пак? Нещо? Паметниче? Реставрация? Някакъв жест, за Бога. Надявам се, че поне някаква част от хората тук не сме полумъртви баби. Може и улаво да звучи, но все пак сме длъжни да продължаваме да изписваме името на дук Лито по пясъка пред прилива. не че и аз, разбира се, не съм псувал булгарелщината. И все пак...
цитирай
5. анонимен - Подпоручик Ч.
16.09.2012 17:24
Така е, Маноле. Инициативата за подобен паметник е хубава и има смисъл, но просто последният наистина не е толкова голям. Възможно е все пак след време малкото символи, свидетелстващи не точно за борба, а по-скоро за глухо клокочене, да си изиграят значението. Хубаво е, че все още се четат книги като "Един от първа дивизия". Инициативи за запазване на паметта за войните под формата на паметници сигурно са още по-добри. Но някак си наистина ураджийското е прекалено неадекватно. Няма как да не се чувства винаги силна горчивина. Но доколокото може поне в някои случаи да задържи малко жизненост в избледняващата българска национална идея, то и тя може да е за добро. По-лошо и по-бързо убиващо нещо от безразличието няма.
цитирай
6. анонимен - вся остальная
16.09.2012 17:49
Имам подобна снимка. На тая снимка брат ми играе на заден план. Там имаше военни жилища и децата се гонехме около стените. Нашите ни разказваха какво е било, а трамваят /шестицата/ скърцаше на завоя около последната спирка. На спирката имаше табло - едно от малкото, където през шейсетте години съм виждал обяви, че се търсят "домашни помощнички"...Шарен свят. Зад площад Баба Неделя пък имаше пазарче и там играехме на стражари и апаши. Единият ми дядо също беше в списъците от плочите на Първи пехотен. Обаче най-вярно е, че за всичко сме си виновни ние и никой друг, че "по-лошо и по-бързо убиващо нещо от безразличието няма"... Не знам всерушийството ще помогне ли срещу всерусийството, комунийството и псевдопатриотизма...Но всичко е по-добро от нищо-не-правенето.
цитирай
7. анонимен - Нещата не са сложни
16.09.2012 21:55
Просто и ясно - по отношение на този паметник специално, се намираме във Време разделно! Или-или! Сега е времето, и ако пак разни неясни субекти с неясни функции, но определено с неадекватни естетически виждания ни натрапят тоя пето-дик още 20 г..... Тоя път край, наистина.
цитирай
8. анонимен - надо недо нидо
20.09.2012 20:44
ха, ха, каква естетика, какъв край...не надо мешать мух с котлетами
цитирай
9. mglishev - Мда.
21.09.2012 19:58
Подпоручик Ч. написа:
Така е, Маноле. Инициативата за подобен паметник е хубава и има смисъл, но просто последният наистина не е толкова голям. Възможно е все пак след време малкото символи, свидетелстващи не точно за борба, а по-скоро за глухо клокочене, да си изиграят значението. Хубаво е, че все още се четат книги като "Един от първа дивизия". Инициативи за запазване на паметта за войните под формата на паметници сигурно са още по-добри. Но някак си наистина ураджийското е прекалено неадекватно. Няма как да не се чувства винаги силна горчивина. Но доколокото може поне в някои случаи да задържи малко жизненост в избледняващата българска национална идея, то и тя може да е за добро. По-лошо и по-бързо убиващо нещо от безразличието няма.


Че ураджийството е любим параван за далаверки, е ясно. Но нормалните чувства са си нормални и нужни. Вече друг е въпросът, че те водят просто до това глухо клокочене. Дето вика баща ми, историята на България може да се пише по нещата, които не се случват.
цитирай
10. анонимен - Подпоручк Ч.
06.10.2012 11:10
Вчера се състоя любителската родолюбива проява на БГ Наука "На нож". Браво на момчетата за инициативата и добрите намерения, но добър документален филм без сюжетна линия не може да стане. Дудненето на патетичен казионен патриотизъм от овехтели представители на историческия фронт и напънали се военни на фона на маршове и православни песнопения (нищо лошо само по себе си и извън този контекст) е нелепо. Не хваща окото на мислещия млад човек и за съжаление в този си вид представлява много контрапродуктивна пропаганда.

Пак потвърждение, че средата в нашата мила татковина свежда патриотизма и паметта за войните до инфантилно-сенилно ураджийство. При това ураджийство от тип надут балон с неадекватни претенции, като се има предвид, че няма дори един игрален филм за войните, който поне малко да надъха многото родолюбиви българи. Само малко чекийки и много спане. Няма какво да се сърдим на "Трето полувреме". Поне някой под някаква форма разглежда темата за българското национално обединение.

Немало паре и имало заговор срещу българите... Само май в последните години нещата се дължат на фалша в българската патриотична песен: "а ваш'то сърце се разтваря в чиния за "сръбско", "хеви метал" и гроздова ракия".
цитирай
11. mglishev - Позволих си
08.10.2012 18:55
Подпоручик Ч. написа:
Вчера се състоя любителската родолюбива проява на БГ Наука "На нож". Браво на момчетата за инициативата и добрите намерения, но добър документален филм без сюжетна линия не може да стане. Дудненето на патетичен казионен патриотизъм от овехтели представители на историческия фронт и напънали се военни на фона на маршове и православни песнопения (нищо лошо само по себе си и извън този контекст) е нелепо. Не хваща окото на мислещия млад човек и за съжаление в този си вид представлява много контрапродуктивна пропаганда.

Пак потвърждение, че средата в нашата мила татковина свежда патриотизма и паметта за войните до инфантилно-сенилно ураджийство. При това ураджийство от тип надут балон с неадекватни претенции, като се има предвид, че няма дори един игрален филм за войните, който поне малко да надъха многото родолюбиви българи. Само малко чекийки и много спане. Няма какво да се сърдим на "Трето полувреме". Поне някой под някаква форма разглежда темата за българското национално обединение.

Немало паре и имало заговор срещу българите... Само май в последните години нещата се дължат на фалша в българската патриотична песен: "а ваш'то сърце се разтваря в чиния за "сръбско", "хеви метал" и гроздова ракия".


Позволих си да те цитирам, а и да кажа едно-две неща от себе си. Ефект - нулев. Триумф на любителщината и на евтиното умиление. "Вие, творците", "те, историците"... Мероприятието е отчетено като успешно. Свещена простота.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625222
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата