Луд на шарено се радва :: Робер дьо Борон, "Роман за Граала"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.10.2012 00:48 - Робер дьо Борон, "Роман за Граала"

Автор: mglishev Категория: Лични дневници

Прочетен: 1635 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.12.2012 13:48

Робер дьо Борон, "Роман за Граала"

Resized to 75% (was 400 x 630) - Click image to enlarge

Преводът е решен в проза, при все че оригиналът е в стихове.

В края на XII в. френската литература процъфтява. Кръстоносните походи, завладяването на Англия от нормандците и възходът на новото монашество предоставят огромни възможности пред авторите от северна Франция. Феодалите, манастирите и кралете имат нужда от нови книги, при това едновременно забавляващи и поучаващи. Чете се пред публика, чете се на глас, чете се пред дамите, гостите и роднините. Рицарските подвизи и благочестието на светците винаги са любими сюжети, а автори като Кретиен дьо Троа, Робер Вас, Тома, Берюл и Робер дьо Борон прекрасно съчетават несъчетаемото. "Роман за Граала" е източник на много от нещата, които днес "всеки знае" за Светата чаша с Христовата кръв. Може би келтски мит, Граалът се превръща в символ на едно християнизирано рицарство - идеал и израз на копнеж по небето у едно военно и куртоазно съсловие, което обичайните проповеди на монасите лесно осъждат на вечни мъки.
Йосиф Ариматейски, изцелението на императорския син, невинността на Пилат, раждането на магьосника Мерлин - това са само част от темите в Романа за Граала. Освен всичко друго, текстът е в проза, което го прави значително по-лесен за възприемане от "Персевал или Разказ за Граала" на Кретиен.

Особено интересно е отношението на Робер дьо Борон към християнското Писание и Предание. Романът за Граала има има огромната амбиция да осветли част от новозаветните събития, които не са отразени в Новия завет. Все едно Легендата за св. апостол Яков, да речем. но тук става дума за външни влияния, за келтски фолклор. В крайна сметка мистицизмът на Граала остава апокрифен. Но не и непопулярен.
А отношенията между Иисус и Йосиф от Ариматея наистина са романови. Това е Средновековие, каквото не познаваме. Християнство, за каквото рядко мислим. Мистицизъм, какъвто не бихме могли да си представим. И предание, което е опитало да се влее в автентично християнското Предание. Нищо чудно, че куртоазната култура така силно е прегърнала мотива за Граала. При други обстоятелства това можеше и днес да е част от религията. Книгата си струва да се прочете тъкмо заради такива удивителни места, които я карат да звучи почти като апокриф по новозаветните сюжети.

Още две неща около книгата си струва да се отбележат. Цената е изключително привлекателна - особено на фона на много по-скъпите подобни издания на други издателства.
Остава малко странно обаче защо "Роман за Граала" е преведен в проза, а не в стихове, какъвто е оригиналът на Робер дьо Борон.

Нагоре