Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2012 15:14 - Мари дьо Франс, "Куртоазни новели" (lais)
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2049 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.12.2012 19:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мари дьо Франс, "Куртоазни новели (ле)", изд. "Изток-запад", библиотека "Романия" №2, София, 2012. 216 с., 14 лв. 

image

Най-сетне на български език се появяват поемите на Мари дьо Франс, една от първите френски авторки. Нейните песни или поеми са за рицари и техните дами - класическа куртоазна поезия, но не чисто лирична, а повествователна, донякъде родееща се с по-старите "песни на платното". Мари разказва за авантюри, пътувания, чудеса и сражения, без да се ограничава само до любовта и "службата" към Дамата. В този смисъл нейните lais са по-скоро новели в стихове, съкратена форма на първите романи. 

Мари е придворна на Хенри II, създателя на краткотрайната феодална "империя" на Плантагенетите от двете страни на Ла Манш. Тя е приблизително съвременничка на възхода на куртоазната литература в Северна Франция и в нормандския двор. Нейният XII в. е епохата на бум на западната средновековна цивилизация и в частност на светската, рицарска, дворцова литература. Мари дьо Франс пише в столетието на църковни и светски автори като Кретиен дьо Троа, Робер Вас, Томас, Берюл, Галфрид от Монмът, Уилям от Малмсбъри, Ордерик Виталис, Андреа Капелан, Робер дьо Борон, Юг дьо Сен-Виктор, Пиер Абелар и още мнозина други. Тя е част от онази дворцова култура, която цивилизова рицарството и създава около него очарователен и мистичен ореол, образа на влюбения воин, на воина, който вече не е далеч от вратите на Небесното царство. Дори само това прави превода на поемите й у нас повод за радост. И за щастливо четене.  

Преводът е на Паисий Христов, в стихове.
За разлика от "Роман за Граала" на Робер дьо Борон, тук го няма странното преводаческо (или издателско) решение стиховете да се предадат в проза на български. Слава Богу. Паисий Христов е стар и опитен преводач на старофренска куртоазна поезия: негов е прекрасният превод на "Роман за Розата" и на "Персевал или Разказ за Граала". 

Изданието е второ в поредицата "Библиотека Романия" на издателство "Изток-запад", което наистина има все по-сериозна политика. Първото беше вече споменатият "Роман за Граала" на Робер дьо Борон, а предстои "Тристан и Изолда. Най-ранни творби" - тоест вероятно фрагментарните нормано-френски романи на Томас и Берюл. 

Предговорната студия е на Стоян Атанасов и за съжаление (не за първи път) е пълна с неточности. На с. 7 е споменат английският крал "Алберт Велики" - по-скоро Алфред Велики. Също така и твърдението, че под "Франция" в XII в. трябва да се разбира непременно кралският домен около Париж - при все че например от хартите на Хенри I личи, че от английска перспектива дори нормандците могат да бъдат наричани "французи" ("всички наши поданици, било английски, било френски..."), а самата авторка разполага героите си най-често около Бретан, например в Нант. Мари дьо Франс наистина би могла да бъде от Париж, но нищо не пречи тя да произхожда и от кое да е континентално владение на Плантагенетите - най-вероятно от Анжу или Нормандия, които граничат с възпятата от нея област Бретан - а пак да пише за себе си, че е "от Франция", просто защото пише на френски в Англия. Не съвсем коректно е обявена за "първата френска писателка" - поетесата графиня Беатрис дьо Диа живее едно поколение по-рано от Мари (хайде, да речем, че тя пише на провансалски, а не на френски). И това е само първата страница от студията...
Бележките към песните също са дело на Стоян Атанасов и в тях също има неточности. Например на с. 204, в бележка към стих 17 от новелата "Милон" географското название Готланд еднозначно е обявено за форма на "Ютланд" или "Северна Дания". В Балтийско море, близо до Швеция обаче има остров Готланд, а в югозападна Швеция има и област Готаланд (или Гьоталанд), която някога е била част от датските владения. Да не говорим, че полуостров Ютланд включва и най-южните части на Дания. Както и да е, би могло да става дума и за Дания - въпросът е представянето на възможността за факт. В друга бележка пък пише, че огамските знаци са употребявани първо в Скандинавия - изглежда, коментаторът ги смята за руни. 
От друга страна, поезията е по-важна от няколко досадни грешки. 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7231059
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата