Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 22:32 - Стига по восточний, хайде малко за черковний вопрос
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2165 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 07.12.2012 18:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не, това няма да е за попове и вещици. Просто днес имах приятно преживяване и милото дневниче ей сега ще си отнесе страница и половина по тоя повод. 
Връщам се от работа. Днес ме пуснаха по-рано, за да ида на Панаира на книгата (в друг постинг и за това). Имах време, така че слязох от метрото на "Фредерик Жолио-Кюри" и минах през гората. Тука почва истинското. 

Отивам към гората по "Латинка" и леко вали сняг. Тъмно, вятър слаб. Небе от кремък. Трамбовам аз и се сещам за стихотворението на Киплинг, "Eddi"s Service". И както си вървя, си го мрънкам под носа. Много е подходящо за сняг и студ, и за времето точно преди Коледа. Едно от любимите ми: 

Eddi, a priest of St. Wilfrid In his chapel at Manhood End, Ordered a midnight service For such as cared to attend.   But the Saxons were keeping Christmas, And the night was stormy as well. Nobody came to service, Though Eddi rang the bell.   "Wicked weather for walking,"
(тука много обичам алитерацията, това си го повтарям няколко пъти)
Said Eddi of Manhood End.
"But I must go on with the service For such as care to attend.   The altar-lamps were lighted,  An old marsh-donkey came, Bold as a guest invited, And stared at the guttering flame.   The storm beat on at the windows, The water splashed on the floor, And a wet, yoke-weary bullock Pushed in through the open door.   "How do I know what is greatest, How do I know what is least? That is My Father"s business," Said Eddi, Wilfrid"s priest.   "But – three are gathered together – Listen to me and attend. I bring good news, my brethren!" Said Eddi of Manhood End.   And he told the Ox of a Manger And a Stall in Bethlehem, And he spoke to the Ass of a Rider, That rode to Jerusalem.   They steamed and dripped in the chancel, They listened and never stirred, While, just as though they were Bishops, Eddi preached them The Word,   Till the gale blew off on the marshes And the windows showed the day, And the Ox and the Ass together Wheeled and clattered away.   And when the Saxons mocked him, Said Eddi of Manhood End, "I dare not shut His chapel On such as care to attend."
Хора в гората нямаше, не съм изкарал акъла на никого. Вървя си, наполовина си тананикам, наполовина си говоря сам. И таман стигам за втори път до "Eddi rang the bell", когато чувам камбаната на семинарийската черква, "Св. Иван Рилски", точно до изхода на гората. Като се раззвъня тоя семинарист, като почна да звъни тая камбана - и точно в снега, и точно с тези думи на Киплинг в главата ми... как да го кажа, почувствах се като магарето пред палаклиса на Еди. 
Е, влязох в черквата, бездруго съм кръстен там, тя малко ни е като семейна капела. Вътре момчетата изкарали икона на св. Никола (добър вечер, капитан Никола), защото е предпразник на Никулден (Боже, пази моряците). Тъкмо започваше литургията и клиросните певци се деряха - мъжествено, по момчешки, по гоголевски, по Цезарий от Хайстербах - абе, както могат да реват ектенията едни момчета, дето не са сигурни какво искат, но точно в момента ги държи опиянението от собствените им силни гласове. 

Хубаво беше. Не знам това що за християнство е, но ми допада. Точно такива моменти, когато камбаната, снегът и коледната служба на самотния Еди са ако не гръбнак, то поне крак на верското чувство. Може да е сантиментално. Не ме е срам да си призная, в гората се огледах и като видях, че няма никой на тъмната алея, теглих едно кръстче. По байганьовски. Вреда няма. И ми се дорева, ей така, от умиление. В такива моменти е хубаво и да има някой свой човек наблизо, но е хуаво и да си сам. Тогава все едно всички, за които се сетиш, са някак до тебе. Същата камбана съм я слушал толкова много пъти, в толкова различни сезони, в какви ли не часове и настроения. Мисля, че и някой от японците беше писал нещо за снега и камбаната, но не помня как беше. А може и да бъркам. 

После отидох на панаир. И там не беше зле.



Тагове:   гора,   камбана,   сняг,


Гласувай:
4



1. raders - Знаеш ли, напълно те разбирам. Това ...
06.12.2012 20:12
Знаеш ли, напълно те разбирам. Това е чудесно разтоварване.
цитирай
2. mglishev - Даже мисля,
06.12.2012 21:42
че е нещо повече. Но знае ли човек, може само да си въобразявам, че съм религиозен :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628403
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата