Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2017 17:00 - Две бележки за св. княз Борис
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1897 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 19.06.2017 13:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
1. Есеистична бележка

Старият Борис-Михаил в манастира... представям си го като възрастен даймьо, практичен и иначе жесток човек, отдал се временно на строга духовна дисциплина в планината, за да проясни създанието си и да се върне с по-добре наточен меч на бойното поле. Мисля по-скоро за Сайто Досан, феодала-монах, а не за големите светци на нашия християнски свят. Представете си мъжа, качил се на трона като поклонник и служител на дивите отечески богове, приучен едва на зряла възраст да се кланя пред Христа. Човека, ослепил единия си син едва ли не по семейна традиция и заплашил другия със същото. Човекът, който може и да се моли, и да излезе престарял от уединението си, за да свали обсадата на Дръстър. Княз Борис е необикновена фигура с много лица.

image





2. Историческа бележка

Царуването на Борис-Михаил (852-889, прекъсвал оттеглянето си в 893 и 896, починал в 907 г., повече за него - тук) може да се раздели на шест отчетливи периода:

- 1. 852-864/866 г. - от възцаряването на Борис до Покръстването. Между дванайсет и четиринайсет години езически период, един вид продължение на старата езическа империя от предишните управления. Този период завършва с неуспешна война с Византия, бързо примирие, покръстване на владетеля, бунт на боилите-езичници и избиването на петдесет и двамата му по-изтъкнати водачи (но в никакъв случай на цялата българска аристокрация, която видимо продължава да функционира и по-късно, ако помислим за ичиргу-боила Мостич и кавханите на Самуил);
- 2. 864/866-870 г. - от Покръстването до Константинополския събор. Между четири и шест години. Период на ранното християнство, без установена Църква, йерархия, литургия и официален език (макар че гръцкият продължава да се ползва по традиция от владетелската канцелария), както и на контактите с Рим. От този момент са писмата на папа Николай и патриарх Фотий до княз Борис, и пак тогава България е посетена от латинските легати Формоза и Павел;
- 3. 870-886 г. - от Константинополския събор до пристигането на Климент, Наум (и Ангеларий) в България след краха на Кирило-Методиевата моравска мисия. Шестнайсет години. Период на гръцката литургия в покръстените български земи;
- 4. 886-889 г. - от пристигането на Климент, Наум (и Ангеларий) до първата абдикация на Борис-Михаил. Три години. Това е началото на "старобългарския", тоест старославянския литургичен език в България и на употребата на Кирило-Методиевата глаголица у нас. От началото на този период до 927 г., когато умира Симеон, в България постепенно обаче се налага кирилицата, тоест българската версия на гръцкия унциал, която измества истинската Кирилова глаголица. В края на този период Борис издига на власт Владимир-Расате и се оттегля в манастир;
- 5. 889-893/894 г. - царуването на Владимир-Расате, който очевидно не забранява християнството (защото в противен случай баща му нямаше да разполага с манастир, в който да се оттегли временно), но сам не го следва. Три или четири години. В края на този период Борис-Михаил излиза от манастира, в който се е оттеглил, ослепява Владимир и издига на власт другия си син Симеон. Провежда предполагаемия Преславски събор (ако вярваме на Регинон) и заклева Симеон да не изоставя новата религия под страх от сваляне и ослепяване. Това говори доста за авторитета и реалната власт на стария монарх, който може би просто подготвя синовете си за управлението, без напълно да им го е преотстъпил. Дали не можем да говорим за двуцарствие на Борис и последователно издиганите му от самия него синове по византийски образец?
- 6. 893-907 г. - от възцаряването на Симеон до смъртта на Борис-Михаил. Четиринадесет години. Поне в началото на този период Борис продължава да има роля в ефективното управление, защото три години след започването му, в 896 г., той отново излиза от манастира си и ръководи свалянето на маджарската обсада на Дръстър, с което спасява Симеон.

Двете други значими фигури от царуването на Борис умират след него: Наум Преславски в 910 г., а Климент Охридски - в 916. Ангеларий е починал много скоро след идването си в България. Всъщност може би управлението на Борис-Михаил е най-дългото царуване в българската история. Със сигурност е най-революционното :)

NB! Интересно е, че българската историография погрешно говори за смяна на владетелската титла на Борис, когато такъв факт изобщо не е засвидетелстван в средновековните източници (сменен е на практика официалният език на владетелската канцелария). Но традицията от Второто българско царство и Възраждането забравя, че всъщност владетелската титла е сменена едва от Симеон и превръща тъкмо Борис в първия български цар, вероятно защото той е първият християнски монарх.

image




Гласувай:
1



1. syrmaepon - "ръководи свалянето на маджарската обсада на Дръстър,"
03.05.2017 11:13
По моите представи Борис вече трябва да е на 70 години, или повече. Може би е помогнал повече с присъствие, опит и съвети.

"Период на ранното християнство, без установена Църква, йерархия, литургия и официален език " - предполагам също в България да се оформят поне три, а може и повече обществени нагласи около царския двор - чисти езичници, привърженици на някакви вече обявени ереси / каквито не се съмнявам е имало и чиято идея би могла да бъде напълно отделна църква/, християни

"През 872 г. Петър Сицилийски написва едно съчинение, което разобличава, оспорва и отхвърля манихейската ерес. Той го изпраща като дар на българския архиепископ. Причината за изготвянето на творбата е, както сам авторът съобщава, че манихеите от Тефрика „... щели да изпратят някои от тях в земите на България, за да откъснат някои люде от православната вяра и да ги привлекат към своята нечестива ерес...“. Пълното наименование на произведението е „Полезна история и опровержение на ереста на манихеите, които се наричат и павликяни, посветена на архиепископа на България“. Логично е да се допусне, че адресат на това послание от Петър Сицилийски е архиепископ Йосиф."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624360
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата