Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2017 04:09 - За книгата "Берен и Лутиен"
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6904 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.08.2017 15:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


За първи път съм със смесени чувства след купуването на книга, носеща името на Толкин на корицата. Разбира се, че магията си е тук и вълнението е голямо. Но от момента на първото съобщение за подготовката на това томче си знаех, че насреща ни ще стои вече публикуван материал в нова корица. Четирите "Велики легенди" за Първата епоха на Средната земя, които представляват гръбнака на Толкиновата митология, вече отдавна са публикувани в различни версии в "Силмарилион", "Недовършени предания", "Книга на изгубените легенди" и "Белериандски песни" (последните две ги няма на български). Въпреки това изпитах истинско удоволствие ,когато отново четях "Разказ за децата на Хурин" в самостоятелното томче, макар да знаех, че това е същият текст като в "Недовършени предания". Говоря за английския оригинал - българският превод на Любомир николов е прекалено маниерен. Всъщност предполагам, че Кристофър Толкин се готви за публикуване в отделен том и на "Падането на Гондолин".

"Червенокосият Джайлс" (в стария си български превод от осемдесетте), "Опасното кралство", "Роувърандъм", "Писмата на Дядо Коледа", "Легенда за Сигурд и Гудрун" (само в оригина), "Гибелта на Артур" и "Историята на Кулерво" (още непреведени) бяха очарователни. Всяка от тези книги има собствено място в покрайнините на голямата Толкинова митология - едновременно във и извън нея.

"Берен и Лутиен" трябваше да повтаря познатите текстове на легендата: главата "За Берен и Лутиен" от "Силмарилион" с цитатите от "Леитиан", главата "Легенда за Тинувиел" от "Книга на изгубените легенди", самата поема "Леитиан" от "Белериандски песни"... и може би някакъв уместен коментар от Кристофър Толкин.

Но материалът от "Изгубените легенди" и от "Песните" просто не е предаден цялостно. Коментарът този път е ненужно тежък и заема прекалено голяма част от книгата (за първи път). Това вече не е легенда, не е сага, не е приказка или мит, а просто опит на един възрастен мъж да обговори литературното наследство на баща си - и е предзназначен за зле дефинирана публика. Има няколко ценни момента, естествено; например си струват бележките на Кристофър Толкин относно двата възможни подхода при събирането, редактирането и публикуването на черновите на стария Професор. Личи си, че в последните години Кристофър Толкин си позволява все по-открит израз на личните си чувства към оставеното от баща му. Само че това е материал за статия, а не за цяла книга.

И все пак... и все пак:

"Дори светът да е умрял,
дори, разбит, да рухне цял
в първичния бездънен мрак —
затуй го бих възвърнал пак:
земя, море, зора и ден...
и че е зърнал Лутиен."


П. П.
Сега, четейки предговора на 93-годишния Кристофър Толкин, трябва и аз като Торин Дъбощит да си взема обратно поне част от прибързаните думи. Вероятно няма да има "Падане на Гондолин"; всъщност може би синът на писателя се сбогува с нас и с дългото дело по публикуването на литературното наследство. И "смесените" чувства отстъпват пред познатата сладка меланхолия от финала на "Властелина" заради няколко неща, които живият Толкин казва за себе си, за баща си и за майка си. Тази възможност за поглед към живота на Толкинови и към семейното значение на трите (а не четирите) Велики или основни легенди е привилегия, запазена за верния читател, който и досега не е безразличен към бавното догаряне на въглените в огнището.

"И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз -
да чуя тихи стъпки пак
и тих другарски глас."





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628210
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата