Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2018 00:31 - За отлъчването или Кралят и епископът
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6941 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 24.01.2018 17:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image



В съвременния свят още съществуват институции с древен произход и практики: монархията и Църквата. Техните прерогативи са силно смалени и оцеляването на кралете и епископите днес зависи от много внимателен баланс между гръмките им титли... и мълчанието. Кралят отдавна не е владетел. Епископът отдавна не е единственият наставник в общество с много повече, но и много по-слаби авторитети. Ако кралят се опита да разпусне Парламента, това просто няма да се случи. Може и да го изгонят от страната. В Люксембург и Белгия вече се е случвало монархът да бъде временно лишен от малкото си останали правомощия, за да не пречи на местния Парламент. А ако епископът се опита да отлъчи някого, ще стане още по-лошо. Ще му се подиграват. Затова кралете мълчат. Затова и епископите също внимават какво говорят. Светът се е променил.

 

Трябва ли винаги да се мълчи? За какво са ни изобщо кралете и епископите, ако тези хора не могат да говорят от позицията на древните си функции и някогашни правомощия? Няма ли да ни е по-добре без крале и епископи, превърнали се в празни носители на санове без съдържание?

 

Не. Ние още имаме нужда от принцове и жреци. Сановете имат съдържание. Имаме нужда от старомодните мъже с короните, скиптрите и благославящата десница, дори и да не си даваме винаги сметка за това. Кралят все още може да бъде истински водач при бедствие, да внуши храброст, да награди добродетелта, да порицае малодушието. Епископът все още може да утеши, да вдъхнови и да развълнува. И двамата могат да съветват и да предупреждават за опасности. Не избрани от нас, а наследили мястото си или издигнати от съвета на своите равни, кралят и епископът и до днес носят представата, че нашите общности не са само рожби на временни хрумвания и капризи, а свещени, трайни съюзи, чието значение стои над прищевките и моментните ни настроения. В свят без ориентири кралят и епископът продължават да ни напомнят, че има неща, по-важни от нас самите. Това е утешително, красиво... и необходимо. То носи чувство за смисъл, дисциплина и смирение. Придава посока и припомня стари клетви и позабравено усещане за лоялност.

 

Но кралят и епископът винаги трябва да бъдат на високо ниво. Нямат право на грешка. Не са им останали много привилегии, но отговорността се е увеличила и е станала още по-сложна. Те не могат да си позволят празно разпиляване на величествените думи на власт и обвързване, с които все още разполагат. Кралят не заповядва, не забранява и не заплашва. Епископът не отлъчва. Мощните инструменти на емоционално влияние стоят в ножницата. Дълбоките запазени правомощия дори не подлежат на обмисляне, за да не доведат било до разруха на обществото, било до края на самата институция, която само ги съхранява. В противен случай те ще бъдат похабени и съсипани или ще се превърнат в безчестно оръжие. Кралят е длъжен да се примири с подписването на закони, които не харесва. Епископът печели душите единствено с доброта, убеждение, обезоръжаваща кротост и красноречие. В това е тихото величие на тези институции и днес.

 

Кралят и епископът не могат да отстъпят от дълбоките, макар и все по-слабо разбирани принципи на своята тайнствена служба. Не бива да бягат от отговорност. Позицията им винаги трябва да е ясна. Щандартът не се сваля. Каноните са трайни. Формулите - недвусмислени. Дори съвременният егалитаризъм не може да си позволи издевателство над принца и жреца. Само че заплахите също са изключени (и то дори не защото на повечето граждани вече им е все едно за тези заплахи, тъй като дори един съкрушен от дифидацията или анатемата човек е прекалено висока цена). Кралят и епископът в този смисъл са близки свидетели на волята на обществото - дори и със стиснати зъби. Могат да бъдат за или против дадено действие. Нещо повече, длъжни са да изразят загрижеността си! Но - дотам. Ако кралят заплаши с гнева си или ако епископът си позволи да произнесе думата "отлъчване", то или поводът трябва да е съдбоносен... или е извършена огромна грешка. И не, "съдбоносен" не е лесна вратичка за реторически упражнения.

 

Кралете в Европа са си научили урока. А един безотговорен служител на Синода в България днес подлага своите висшестоящи на риска от много труднопоправима грешка. Залогът е много по-голям от техния незначителен личен авторитет. Знаем, че повечето български митрополити сега всъщност са цинични хора, атеисти, нарушители на собствените си монашески обети и някогашни доносници от безчовечната Държавна сигурност. Но ако въпреки всичко тези иначе недостойни мъже все пак държат дори на троха от нравствения и исторически авторитет на Църквата на светите Климент Охридски, Йоан Рилски и Евтимий Търновски, точно сега ще замълчат.  




Гласувай:
5



1. syrmaepon - Бих приела, че хората все още имат ...
25.01.2018 14:36
Бих приела, че хората все още имат нужда от един или няколко духовни водачи, независимо какъв ще е тяхният титул - "ковачът", "дърводелецът", "кралят", "попът", "канцлерът", "писарят" или нещо ново и модернистично. Някой, който ще раздели водите и ще открие верният път от батака, в който в момента се намира човечеството.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8610823
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата