И като заваляло, та не спирало. Напояването било важно за растения, за хора и животни. Накъде без вода. Растенията избуявали, растели нагоре и се стремели към слънчевите лъчи. Приемали светлината и се скъсвали от фотосинтезиране. Така осигурявали кислород на останалата жива твар, колкото и странно да било. Полезният газ изпълвал дробовете, а кръвта го разнасяла до всяка клетка. Тя също се скъсвала от работа, като се стремяла да усвои новите вещества, да пропусне полезните , а неполезните да ги изхвърли далеч от себе си. Заситена, се успокоявала за известно време, но сърцето не спирало да пулсира и все изтласквало нова и нова смес от червени и бели кръвни телца, та непрекъснато имало какво да се прави. Стомахът преварявал погълнатата храна, отделял полезни сокове и я превръщал в каша. Впоследствие полезните частици се просмуквали в съседните органи и те също не стояли със скръстени ръце. Черният дроб бил като сито и се стремял всякак да абсорбира вредните съставки. Затова най-често си патил от това си свое старание,особено когато човеците се наливали с алкохол. Това те правели, защото много често , почти ежедневно преживявали стрес. А само чаша добро уиски, водка, ракийка или , в краен случай, домашно правена пърцуца, имала невероятната способност да унищожава преживения неуспех или получената несправедливо обида. От това си пострадвали невроните, които умирали завинаги и не се възстановявали изобщо, но те били с милиарди, та затова човешкият прад хич не му мислел. А пък ако имало някакво радостно събитие, като например любовен ответ, годеж или сватбарски намерения, е, тогава наливането било също много наложително. Въобще течностите били голяма необходимост в живота на флората и фауната.