Случва ми се вече трети път. Вървя си по "Граф Игнатиев" от "Свв. Седмочисленици" към статуята на патриарх Евтимий и чувам отличен китарист. Един мъж понякога застава някъде по отсечката, обикновено в късния следобед и свири неща, които не бих повярвал, че мога да чуя а) в София и б) без да платя огромна сума. 

Става дума за ренесансова музика. Пиеси за лютна и песни за съпровод на лютня, изпълнени на класическа китара. O rosa bella, Bella gerit, Mille regretz, La dolce vista, Cancion del Emperador, някои неща от La Magdalena (която можете да се опитате да си изтеглите от Замунда) и други такива красиви, бавни мелодии, които иначе никак не са популярни. Човек може да чуе прекрасни улични музиканти в София, но точно този репертоар е неочакван.  

Обикновено допирът ни до такава музика се изчерпва с няколко секунди от саундтрака на игрални филми (напоследък и сериали като "Тюдорите" и "Борджиите", но по-скоро си струва човек да я чака в "Los Borjia" или в новия "Henri IV") със сюжети в XV-XVI в. Това е дворцова музика, предназначена за фон на дискретни разговори. Имало е вероятност да я слушаш, докато подаграта дълбае ставите ти или арсеникът, поднесен с фазана разяжда вътрешностите на венецианския посланик до теб. Пет пръста хладна стомана в компанията на Федериго да Монтефелтро или кардинал Улзи са другата бърза асоциация, свързана с тази музика. Нещо, дочуто от месер Николо Макиавели, повод за размисъл от трактатите на Николай Кузански, модел, видян в Рафаеловото ателие, чаша, изпита на масата на Челини... Всичко това принадлежи на друг свят. Гийом Дюфе и Луис де Нарваес не са точно композиторите, за които се сещаме всеки Божи ден. 

Толкова по-хубаво е, че нещо такова от време на време може да се чуе в София. На улицата. На шапка. Когато времето е хубаво и е късен следобед, особено ако е почивен ден, си струва човек да мине по "Графа" между "Попа" и Седмочислениците, за да се ослуша дали случайно човекът с ренесансовия репертоар не е там. 

Струва ми се, че "десетият праведник" на София, може би нашият нов юродив идва направо от двора на семейство Гонзага. Кой ако не луд би свирил такива неща насред София? Бисер, скрит в кална мида, крин в копривата... не забравяйте от време на време да минавате по "Графа". Може да имате късмет и да го чуете. Струва си. И не пропускайте да се огледате за калъфа на китарата. Там е мястото за материалния израз на възхищение пред чешитите.

Мисля, че ако го чуя още веднъж-два пъти, ще го поканя да свири на рождения ми ден.

Много хубаво есе. Има и друго - защо ли ренесансовата музика се е разкрила пред теб, а не за мен, например?... И аз минавам оттам, макар и вече не така често.:)
Крин в копривата звучи като есета като перли...:) Игра на стъклени перли... Поздрави!

не бих казал, че е есе, а по-скоро рекламно съобщение.

И аз не съм виждал човека често всичко - два-три пъти. А може да не си обърнала внимание какво свири.

Няма как да не обърна внимание.:) Бих забелязала... Но след "рекламното съобщение" ще го имам предвид. Беше особено да прочета. Наблизо живее един приятел, композитор, а в "Свети седмочисленици" е кръщавана дъщеря ми... И още толкова неща.:) Ти просто си отворил времето. Ти си го извикал или може би, той теб.:) Няма нищо случайно.

човекът и без мен си свиреше :)

че ако знам кога и къде ще свири, ще отида да го чуя.
Благодаря!

че и аз не знам точно :) Но като го засечеш, няма да съжаляваш.