Вратите скърцат дружелюбно,

душегубно шумолявят познатите томове.

И старите кресла превиват гръб,

за да изпънеш прасци по-удобно.

Домът е тук отпреди теб

и дано да остане след тебе.

Не ти е нужен шкаф по конфуциански:

в камината ти спят зверчета,

тотеми живи, души на добродушни баби.

Понякога те кихат в пепелта.

Един ден, когато слънцето изгрее

над пресния ти гроб, дано тогава

и ти с проскърцване да поздравяваш

друг някой щастливец,

доизносващ пантофите, които

си купил скъпо във Венеция.