Оставаш във всичките случаи

свой верен свидетел и даже

приятел, комуто да можеш

да плачеш по малко на рамото,

когато срамът в теб обади се

за стари и нови предателства.

Прощаваш си сам, увещаваш се,

че утре започваш начисто

със нова любов, ново поприще

и нови места за изтъкване

на старото лустро изпитано.

И тях ще съсипеш, разбира се,

но пак ще си смигнеш уверено,

че има и утре след утрето.

А дойде ли време за сметката,

ти старост и лудост, и спомени

със смях ще излъжеш, тъй както

си вече измамил и себе си.