пръст извит,

поглед мил,

смях красив,

сбърчен нос,

че съм, знам,

още драг,

още твой,

даже май

по-добър,

верен, да

(скучен – не),

а пък тъй

по-богат

спомен в теб

ще стои,

че нали

обичта

служи днес,

за да ни

грее, щом

старостта

долети
(победи).

Не бъди

- не към мен –

хладна днес,

че това

хич не е

за добро.

Не жали,

че не си

с мъж свиреп:

имай мен,

моя глас,

моя стих

(най-напет

анапест),

моя риск,

моя хал.

Поживей

още с мен

и ще ти

дам във дар

куп сребро,

-  лунна дан -

песента

на език

непознат,

дето кой

може друг

да даде?

С мен ела,

разказ чуй

за земи

надалеч,

за крале

и жени,

за грифон

- хитър звяр –

литнал с взлом

право тук,

вътре в мен

(пърха той).

Дай ми пак

(пак ми дай!)

топла длан,

погледни,

чужд не съм

аз за теб,

пък и ти

си за мен

бял късмет,

дял добър,

цял кадем.

Хайде де,

не бъди

без сърце –