От душа и въздух, от живот лишен съм.
Враг ме посече, сетне потопи ме
във ведро студено. После на слънце
ме хвърли да съхна, додето опадаха
моите косми. Острие усърдно
на части ме стори. Кори ме затискат
и пръсти прехвърлят. Перо - птича радост -
ме с капки покрива, оре ми лицето,
както плуг - полята. После пие още
сок тъмнобагрен и отново сее
черното си семе. Здраво ме затварят
в дървени окови. С кожа ги обличат,
нея пък обвива майстор с пръсти сръчни
в скъпоценна дреха от сребро и злато.
Нека аленеят шарките по мене -
прелестно богатство; и само за радост
на учен да бъдат, на мъж любомъдър,
не за неукия - мъка несносна.
Смъртният, който към мене посегне,
той ще стане, знай го, с душа съвършена,
по-смел във борбите, с разум по-бистър
и благоугоден, С дух по-възвишен.
Ще добие също и верни другари,
достойни и мили, любими и близки.
Слава ще добие, множество богатства:
радост ще познае, блаженство в живота,
от всички почитан, обгърнат от обич.
Разбра ли ти кой съм, на всекиго нужен
и тачен, и с име достойно и знатно?

Гатанка от Екситърския староанглийски кодекс от Х в. Няма да давам отговора, нека който иска се позамисли. Превеждал съм я от новоанглийски, разбира се. Това е било преди осем години.

виното бих могъл да предположа.

Бившия Ваш и най-смирен ученик, Калин

Но да, така е, в десети-единайсети клас и мен повече ме влечеше бутилчицата :D