Боже, какво романтично дете съм бил :D



Елфическият дребен крал
на зимния си трон стои.
Увит в сребрист по багра шал,
от паяк-майстор изтъкан
снежинките навън брои.

А паякът зад своя стан
тъче отново - млечнобял
за есента от сняг саван,
обточен с лед и със кристал.

Елфическият дребен крал
на зимния си трон стои.
Загърнат с паяжинен шал,
снежинките навън брои
с усмивка алчна и прекрасна.
Тъкачът-паяк, попрехласнат,
за миг прекъсна своя труд.
Вън беше тих, божествен студ.
 

ако искаш да знаеш... наистина ми харесва.

Бе мани, все литератори се извъдихме, та и до днес така :) Лошото е, че по разни графомански сайтове съм наплякал смело не само тия, по-приличните, ами и разни пълни кичове. Сега ровя по архивите, щото нали петък и хем ми е весело, хем малко ме е срам.

Дидо, царство му небесно, май тогава ме пусна на следващия кръг на олимпиадата, а трябваше да пишем есета май, ама лирикът пак мина метър.