кога ще стъпиш боже

на сион

избихме се от скука чакайки

да дойдеш между нас

не те ли отвращават дребнотемия

че всичко дето вършим е суетно

войната даже някъде в ирак

сред старата месопотамия прашасала

е нищо пред пришествието чакано

светът е пълен с празни тронове –

избирай си

ела при нас цял в слава

от страшните керуби обкръжен

но от онези бикоглавите

с по осемстотин хиляди крила

от край до край покрили хоризонтите

а не от розобузи херувимчета

превий ни гърбовете горделиви

разбий коравите глави

смири ни господи пръсни ни

и пак ни събери че сме безцелни

хвани и мен и всички други

хвани ни здраво за врата

разтърсвай закърнелите души

сложи крака си върху гърбовете ни

с железен жезъл ни паси

бъди за нас ахеменидски шах

с уста карминени очи безизразни

къдрици от катран и длан от як гранит