Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2011 11:25 - Соцносталгия
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 4337 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 16.04.2011 19:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
лесно е да ненавиждаш соца
било е доста страшничко
в началото са загивали хора
после са ги размествали като пешки
и са им дърпали чергата
после са ядяли тупаници в мазето
имало е кореком но не и долари
балкантурист с ужасни обноски
никаква попкултура и о господи
никакви къси поли неприлични са
а в края не достигал токът
и софия вечер примигвала
като дълбоко провансалска дискотека
не е трудно да се присмееш на соца
при бай тошо си беше хубаво
това го казват само грозновати хорица
с дребен ръст и изгубени в превода
а прадедите от портретите в хола
старорежимно големеят и това
безкрайно гъделичка антисоца 
все пак какво невинно време
каква идилия на прашно вечно лято
с червени връзчици държане за ръчичка
и плаха друба между младите 
или поне така изглеждат тези работи
ах соцът ах детските книжки
ах писмата до мило незнайно другарче
ах знаме на мира ах трижди ах
умилението става неизбежно
фантастиката от късния соц и зората
на новата ера предлага
тежка критическа студия
в началото на всяко романче 
всичко е сериозно другари
у нас случайни книги не излизат
и младите трябва да знаят
дори невинността си проличава
защото в преводите думите фелацио
амфетамин и травестит са обяснени
в свенливи бележки под линия
та откъде ще знаят пионерите
такива гнили работи у нас такива няма
ах този соц без молове но с моделист-конструктор
с една боза от шест стотинки
на двадесетата година от пустинята
египет още очарова







http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1951630930&page=0&view=collapsed&sb=5



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malchaniaotnadejda7 - :)
04.04.2011 11:28
Много е хубаво... Поздрави, Маноле! Доста е истинско, сякаш си бил там.:)
цитирай
2. mglishev - Е, бил съм,
04.04.2011 11:31
първите ми седем годинки минаха в царуването на Тодор II :)
цитирай
3. mglishev - Винаги е така.
04.04.2011 12:50
От Египет към Египет - някъде по пътя между зависимостите е свободата. Или поне индивидуализмът, което все пак е нещо.
цитирай
4. mglishev - Защо
04.04.2011 13:26
някой трие коментарите, подписани с "подпоручик Ч."? В тях няма нищо нередно. Срамота.

Горният ми коментар за Египет беше отговор на вече изтрит коментар.
цитирай
5. protogenes - Страхотно написано. Добре сбира ...
04.04.2011 21:21
Страхотно написано.Добре сбира същността, и попросветлява :)
цитирай
6. mglishev - Е,
05.04.2011 00:14
попросветляването или по-скоро попросвещаването идва от по-сериозни източници. Това е само импресия. Или по-скоро small talk, предизвикан от това, че наистина има соц-невинност. Когато видиш издание от края на осемдесетте и началото на деветдесетте с обяснени под линия неща, които днес и първолаците знаят, а едно време са минавали за неприлични, вероятно ще те порази същото - колко безумно невинни времена са били.
цитирай
7. protogenes - Всъщност съм чел доста такива от ...
05.04.2011 08:39
Всъщност съм чел доста такива от старата библиотека на село.И силно са ме изненадвали някои преводачески избори и бележки - например във втори клас четох "Хобитът" в първото българско издание(наследство от баща ми), и щом пък се добрах до по-новите преводи, силно ме изненадаха "злите духове" да речем.В някои класически научнофантастични произведения(ох "Галактиките"),в "Кръстникът" да речем си бъка от тази невинност,граничеща с безумие.Смятам, че сам си го рекъл твърде добре:

и младите трябва да знаят
дори невинността си проличава
защото в преводите думите фелацио
амфетамин и травестит са обяснени
в свенливи бележки под линия
та откъде ще знаят пионерите
такива гнили работи у нас такива няма
цитирай
8. mglishev - Прекрасно :)
05.04.2011 11:35
Страхотно е, че познаваш тези издания. Понеже аз и моите авери растяхме през деветдесетте, а в началото на периода имаше относително слабо книгоиздаване, четяхме главно соц-издания. За нас те бяха нещо съвсем естествено с цялата им безумна невинност. Чак по-късно започнах да я осъзнавам. Новите книги (примерно на бургаското издателство "Офир") известно време също носеха тоя просветителски, позитивен дух на осемдесетарщина, жул-верновщина и джек-лнодоновщина. Типичен за ХХ в. :) И някъде към 2000 и след това започнах да си давам сметка, че за по-малките от мен соц-изданията вече не са това, което четат. Ти си малко нещо бяла врана в това отношение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8627414
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата