лицето на упадъка е хубаво
византия с тютюн абсент с дайкири
извита струйка къдрава коса
и шия дъхава и рамо недохранено
над наргилето с декадентски мирис
и мъничко тревога във кафявите
очи на безработната студентка
и боровинки с керацуда даже капчица
от хедонизъм носи веселата бедност
на болните по яворов петунии
(та кой харесва теменуги в наше време)

понякога личи известна нервност
извие ли се в лък проклет устата й
а друг път сладка е ленивата немара
щом легне вечер пускайки си музика
щом бавно се целуне с теб във жегата
и лепкав е дъхът ви насред стаите
щом малък смях се спусне по лицето й
което някак си намираш твърде хубаво
и даже не е декадентско
защото става утре да си търси
не опиумни сънища а работа
пък можеш да предложиш само себе си

Вероятно го знаеш...
На това ми напомни стихотворението...
Странни и не толкова странни пътища на мисълта...

"пък можеш да предложиш само себе си" ... :)
Глишототел, за кой ли път ще кажа, че си страшно добър.:) Май се повтарям. Поздрави!

Мерси, стараем се :)

стихото ти адски ми хареса!

но можеше и по-добре.

прекрасно, много ми хареса

Много се радвам.