обичам да те гледам както спиш
кракът ти е безкрайна магистрала
от границите стигаща до огъня
лицата на заспалите са често
отпуснати безизразни и грозни
а твоето издава че сънуваш
и то надявам се и хубаво и сложно
ръцете ти са върбови листа
наведени над селската рекичка
в която като малък често джапах
върбата беше прелестно дърво
и някак ми се струваше задрямала
със пръсти потопени между жабите
след малко ще си легна на матрака ни
сънувайки че ти сънуваш мене

този поетически напън. :)
Само този "матрак" скапва поезията. Сложи една "постеля" в духа на класиците.
Шегувам се, не се впрягай. :)

Факт е, че не спя върху постеля или ложе, а именно върху матрак.

Добре де, а защо ме е отчело като "анонимен"?