отишло е по дяволите времето когато месеци наред ухажвахме  когато по година сме обсаждали  отдавна се намираме във щедрата  земя съсипана от други хитри варвари  и градовете вяло ни посрещат  със химни и цветя и речи ласкави  най-вече със отворени обятия  така се губи смисълът от похода  и всички празнично настлани с рози улици  си заприличват в златно ежедневие   след нас ще има друг освободител  и следващ да и още някой после  почти ни иде всичко да зарежем  но някъде оттатък хоризонтите  остава място без царе и вождове  страна отхвърлила красиво тиранията  с потоци бистри с горделиви хълмове  където ще се спрем да лагеруваме  и без нахалство шатри ще разпънем  пред портите на тамошните храмове  ще слушаме отвътре как се носят  напеви тихи може би насмешливи  и без да ни омръзне ще дочакаме 
след дългото изгнание на хищници  да ни поканят прага да пристъпим   

Ама всъщност, не е ли точно това варваринът - иначе плашещ всички? Хуманист сте вий, Глишоолу Манол, хуманист сте!

това да се чува :)

не бях виждал досега "исторически хуманизъм". "Брава, брава", думаше дядо ми :) /за сведение на посрещачите - това не е онова за отваряне на врата, а старинна българска форма за похвала. Ударението е на другото място/ ;)

стиховце от Кавафис или Киплинг и ще видиш :)

Инак - явно съм го списал зле, защото всъщност изобщо не става дума за история, за варвари и градове :)

ама нали знаеш, че съм исторически обременен, та и в такъв аспект го видях ;)