Анапест
Можеш пак с ведър дух да простреш пръст извит, поглед мил, смях красив, сбърчен нос, че съм, знам, още драг, още твой, даже май по-добър, верен, да (скучен – не), а пък тъй по-богат спомен в теб ще стои, че нали обичта служи днес, за да ни грее, щом старостта долети (победи). Не бъди - не към мен – хладна днес, че това хич не е за добро. Не жали, че не си с мъж свиреп: имай мен, моя глас, моя стих (най-напет анапест), моя риск, моя хал. Поживей още с мен и ще ти дам във дар куп сребро, -  лунна дан - песента на език непознат, дето кой може друг да даде? С мен ела, разказ чуй за земи надалеч, за крале и жени, за грифон - хитър звяр – литнал с взлом право тук, вътре в мен (пърха той). Дай ми пак (пак ми дай!) топла длан, погледни, чужд не съм аз за теб, пък и ти си за мен бял късмет, дял добър, цял кадем. Хайде де, не бъди без сърце – мен вземи!
2008


***


Денят 
Денят, когато пак при мен ще дойдеш, ще бъде по-красив от всички други. Тогава в парковете градските оркестри ще свирят със апломб превзети пиеси от предкласиците, а в храстите синигери ще се надуват, шарени и радостни. И всички котараци ще извиват опашките си сладостно, и псетата ще лаят цял ден, без да дразнят никого. Парад на конната полиция ще има с езда изящна; сложни фигури за своя изненада ще изпълнят дебелите сержанти с поглед блеснал. Децата сладоледи ще получат, по-хубави от всичко, вече вкусвано, ще се усмихват продавачите на майките. Ще пада злато от дърветата, не есенно, а пролетно, защото цвят ще бъде, след стъпките ни стелещ се мечтателно. Ще пусне кметът всички шадравани  със ярко осветление и всички безгрижни циганета ще се пръскат с водата, смеейки се слънчево. Накрая карнавал дори ще има, в театрите ще дават само „Бурята”, ще бъде шарен ден, ден празничен, когато е светът във мир със себе си. И София ще се изтяга прелъстително в полите Витошки. Трамваите, разбира се, безплатно ще се движат, украсени с гирлянди сребърни, тъй, сякаш е най-първата от всички светли Коледи. Ела и ден такъв води със себе си,  а после всичките оставащи ни мигове най -празнично ще минат. И фонтаните ще леят мляко, мед и вино дъхаво за всички други, жадни за обичане. 
2008

Трябва време, за да се четат, а специално за твоя блог - аз държа на това!
Поздрави!

"Поживей
още с мен
и ще ти
дам във дар
куп сребро,
- лунна дан -
песента
на език
непознат,
дето кой
може друг
да даде?"

Което го направи абсолютно незаменим...

по стари файлове, та затова четиринайсет :) А и днес май ще има още няколко, коледните отпуски са за това.

Радвам се, щом нещо такова ти е напомнило за него.

Някои се намират, защото знаят няколко думи на староанглийски : )...

определено.