Веднъж крал Олаф Трюгвасон щеше да пътува по море от Трондхейм за Нидарос. Докато товареха големия кораб "Орм", на борда се качи красив и снажен мъж, който поиска да пътува с кралската свита. Моряците се канеха да го свалят на брега, но владетелят му позволи да остане.



Чуйте!  Кралят норвежки, добрият християнин тръгваше с радост  към свойте чертози. Бързо товареха морските вълци гърбината яка на морската кранта. Чайки крещяха над пристана шумен!
Без да го чакат, качи се мъжага с твърда походка, с мустаци от огън. Викна той смело, със краля че иска на суша да слезе. Бяха готови нахалника дързък от бой да премажат моряците верни.
Рече им Олаф, владетел достоен: "Хей, оставете  човека на мира! Щом му се иска, нека да дойде. Имаме място  за мъж като него. Я приближи се, красиви човече, нека сега поприказваме с тебе. Да ми разкажеш, как пък ти хрумна с мен да потеглиш. Виждам, че ти си храбрец. И си знатен, както личи  по лицето прекрасно. Кой си, кажи ми, и много ли бързаш?"
Стъпи, наперен, гостът нечакан, длани кръстоса  пред властника гордо. "Мен ме наричат Водач на козлите и съм дошъл не с теб да пътувам, а да ти кажа, кралю благороден, да не преследваш народната вяра. Дълги години се истина знае: кой е издигнал  земи неизбродни, кой е напълнил морето шумящо, кой е разстлал небесата високи. Старците помнят, че гарвани двойка летят над страната и вести те носят на Краля зад облак. Вярно е също,  което разказват, че сред вълните заспал е кръвникът - дракон ужасен на дъното дреме. И не забравяй,  потомче на Один, че знамената ти ще са победни само дордето се сещаш за оня, който, невидим, във битките влиза заедно с тебе и враговете ти с чук покосява. Новия властник в небето почитай, но не отричай  мощта на ония, що силни са тука, фиорди където брега ти разрязват."
Корабът вече  политна напреде, пътникът дързък безвестно пропадна. Току стоеше  изправен пред Олаф. Сетне изчезна  от поглед човешки.
Кралят се стресна, понечи със кръста той зло да прогони. Но от моряците спряха го с думи: "Принце достоен, недей да се плашиш, туй беше само Тор Буреносец. Няма защо да се кръстиш от него - той остарял е и вече мощта му напуска го бързо. Иначе нямаше с теб да говори. Щяхме отдавна  да гълтаме пясък и да играят в косите ни рибки."
Кралският кораб  летеше, провождан от слънце и чайки.