Луд на шарено се радва :: Упландският проход

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.12.2012 01:36 - Упландският проход

Автор: mglishev Категория: Поезия

Прочетен: 1406 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.12.2012 01:37

В дни отколешни било е - Один крал напуснал Асгард с племето на аси силни. Впуснал се на път далечен и след дълъг, мъчен преход в северната Свитюд влязъл. Настанил се и заселил той крайморските предели. Покрив вдигнал с трон под него. Дни отминали честити, Один крал оставил всичко, тръгнал сам по път незнаен. Аси царствени владяли волно северната Свитюд. Сетне храбреци мнозина водили мъжете в боя. Ден дошъл, когато Олаф - крал-светец, любимец Божи - Белия Христос доведе за закрилник на страната.
В Упландската област малка свършвала власта на краля. Горски край бил, пуст, безлюден, дето бродник-вълк живеел, трол и дверг излизал вечер, сова бухала прокоби и се кискал стар лисугер. В прохода висок тогава къщичка ковач си имал и конете подковавал на посмелите да влязат в Упландската област малка. Чул ковачът в зимна вечер хръс пред портите си здрави, мъжки глас и стъпки тежки. "Хей, човече, погрижи се петалата да оправиш на животното ми вярно, мен пък с пиво и огнище посрещни ме, че съм морен!" Пътник едноок туй искал. Работата не споряла с чук и гвоздеи железни, че с копита тъй грамадни друг жребец не се е раждал. Ала гостът бил доволен: "Ти за гвоздеи подковни на доброто ми животно изкова желязо звънко - колкото за меч и брадва!" Пренощували мъжете и потеглил гостът рано. "Откъде така си тръгнал?", го попитал домакинът. "Чак от Нарвик вчера тръгнах." "Хей, лъжец си бил, човече - та до Нарвик шест дни път са! А къде ли пък отиваш?" "Тази вечер ще съм в Йелинг", процедил през зъби гостът. "Значи, в шведските предели. Ала пак не ще повярвам - още шест дни ще ти трябват.", се засмял ковачът умен. "Че защо ли ще те лъжа?", поразсърдил му се гостът. "Конят ми е Гулискялфи, вятъра зад мен преваря, вятъра пред мен застига!" Стреснал се ковачът умен. "Кой си, гостенино странен, дето с кон такъв пътуваш?" "Аз съм Один, домакине. Дълго крал бях на страната, сетне доста попътувах по широките й друми. И това на теб ще кажа - днес от нея си отивам. Щом премина този проход, никога не ще се върна, зарад краля; зарад Олаф, дето тук Христа доведе, в моята страна студена." И препусна надалече.

Нагоре