Сега, когато седем часа минаха
и си преспал, седни с глава избистрена,
очукай старата реторика
и обмисли, и запиши какво е станало.
То беше сън... Но не, това е маниерно.
Дали било е сън, не помня вече...
С това ще си изпросиш подигравки.
Не беше сън, не беше в лятна нощ,
прибирай си парцалите лирически,
ръцете дръж далече от хартията
и чуй добре какво ти се е случило.
Два-три пъти изкосо те погледнаха,
усмихнаха се май наполовина,
веднъж и нещо ценно май ти казаха
(не го забравяй, вслушан само в себе си)
и ти затъна, вплете се, удавен си –
досущ муха, щастлива, че е в мрежата.