Нощта съвсем без сън изтече някак си  във разкази за битките на Кромуел.  Накрая прелестно се пукна сутрин пролетна –  сега дъждът надпява се със птиците.  Пакет тютюн с привидно безразличие  прибавя аромат на дъб и кораби.  Върху пантофите безгрижно дреме кучето,  разнежено предъвквайки ми палеца.  За свобода прокъкря кафеварката –  пригласят й с разумен глас камбаните  на всичките квартални малки храмове,  а някъде далеч оттук размърдват се  в леглата си обичаните някога.

си реалистичен! Архаичността в стиховете ти ги прави още по достоверни.
Не е чет, просто естествена радост от прочетеното :)

.