останала е тази стара софия
след дългите зелени питиета
във четири и четвърт сутринта
когато лятото е младо и несвършващо
нощта е къса топла и замаяна
от музика на хиляди щурци
от дрогата на сладък липов дъх
и мърлявия чар на стари дворчета

дърветата са черни и огромни
над всяка от тополите изгряла е
звезда спокойна бяла и немигаща
градът внезапно си е спомнил че е хубав
кокетничи с минаващия както
флиртуват дами с веселата стража
по улицата стъпките са само
за съпровод на тихото свирукане

иззад прозорците се виждат сънни сенки
на лавици с красиво подредени
дебели и любими стари томове
със спомени на древни китоловци
пък и самите къщи с все оградите
са двайсетарски и умилно бабини
олющени и прелестни със жълтите
от дълга служба чак с уют сдобили се
потайни кътчета на старата ми софия