Две за из път 


І. Миниатюрата

всичко това е стара миниатюра
само не е миниатюрна
цветовете все още са още свежи
вече седем милиарда години
тя има тъмносин фон кралски син
звезди по него лилии
                                         пчели от злато 
и слънце окачено под средата
на свод висок с успокояващи пропорции
под него кръгове и йлипси
чертани смело а по тях се движат
топази малахити и сапфири
смирени зверове поддържат ъглите
и гледат любопитно как в пространството
от свят до свят са чинно подредени
безбройни хорове от фигури изискани
облечени в драпирани одежди
с по осемстотин хиляди крила покрили хоризонтите
изпъстрени с очите на пауни
примигващи красиво
                                        или урлови
или на щъркел гарван райска птица
със светли нимбове огряващи лицата им
лицата бели с деликатни усти
със дълги носове с очи опалови
обрамчени от черни и златисти къдрици
със дългопръсти длани флейти хванали 
докосващи клавишите на виргинали
и вдигнали медни фанфари
а пък някои дискретно стискат мечове
везни и косери и книги запечатани
между тях има по-дребни фигури
туристи и поклонници загледани
към трона в центъра на цялото
където не без малко суета
великолепно е поставен от художника
негов автопортет в естествен ръст
и царствена поза и бяла брада
с искристи нишки в нея 




ІІ. Пристанището

прекрасен залив целият в зелено
зад него планина в средата плажът е
а между тях гора река и хълмове
брегът на остров или континент
това е интересно но пък иначе
остава без особено значение
защото този кораб пропътува
немалко некартирани морета
преди да стигне тук и срещна острови
които се оказаха заселени
с добри и зли диваци друг път стигаше
примамлив бряг оказал се изплувала
гигантска риба с палми по гърба си
на някои оставаше със месеци
изтеглен на брега кила си пощеше
от миди водорасли и корали
от други бягаше вълните пък го връщаха
към острите скали а трети търсеше
веднага след напускане но никога
не се завърна към веднъж откритото
та сто пристанища където се продаваха
подправки роби зарове рубинени
и дълги пури с дъх на мед и ядове
останаха единствено във дневника
на дългото щастливо южно плаване
сега пристига пак във залив
                                                      вдига се
на главната му мачта флаг със гербове
и смята да пропусне доста приливи