Денят отново беше подходящ
за бавни преходи в дъжда,
за кал, обсади, пики и история
от този вид - стрелките на атласа
показват точката на пробива
в стените, бомбардирани от месеци.
Но няма как на картата да видим
скорбута и бургундското си знаме,
пламтящите сърца, венци от тръни
и кръстовете, виснали унило
по мократа коприна. Стотна седмица
заплатата не идва. Хляб не стига,
но златото не липсва. По брезите
трептят дублони и дукати капят
в краката ни, а ние, като нямаме
и пукнат грош в кесиите подгизнали,
глави окичваме с надежди октомврийски,
с глупашко злато, лъскаво и мамещо.
И ярките ни шапки радват ситите
стрелци на обсадените противници.

И историческо...