(с извинение към кучето)
Приятелю, котако, дребни друже,
красив и сив, с очи искрящи; тигре,
защо си толкоз глупав? Не помисли,
че тук ти е добре, че на провала
ти сипвам мляко, че си най-харесван,
звезда в компания от весели пияници,
добре дошъл на всеки скут във джинси,
защото мъркаш тъй париотически.
Но клекна неразумно, о, несретнико,
да мяукаш пред вратата. Ето, пускам те.
Излез навън, върви в нощта, щом тегли те.
Търчи свободен, брой дъждовни капки
и гледай да прецапаш през циментова,
все още мека, днес поставена
пътека в двора на съседите
(та да оставиш отпечатък за след себе си).
Когато утре дойдеш за закуска,
нещастен, мокър, свил уши от мръзнене,
ще те приемем, още махмурлии.
И бира ще ти сипем във паничката.