започваш да се правиш
на стар и вече кротнал се  когато току-що
си се сдобрил с изгората 
а в рейса се качи
жената на живота ти 
с крака оттук достигащи
до моста на въздишките
и първата ти мисъл е
да ме отмъкнат дяволи 
защо бе как можах 
да си оправя грешките 
с проклетата любима 
когато тук самото съвършенство 
се настанява толкова естествено 

но после сам пред себе си се правиш 
че нищичко не си си и помислил 
загрижено по чичковски мантруваш си 
виж ти каква приятна фигура
ех вечер е дано се прибере 
без никакви тревоги че нали пък 
по разните квартали е опасно 
усещаш се че вече се унасяш 
в мечти спасителски и мислено 
размахваш пръст на себе си 

накрая слизаш с облекчение 
че вече е спестена недостъпната
с една полумолитва оправдаваш се 
че си загрижен благ и безразличен 
че никога не те е и привличала 
прекрасната жена на оня дето
кой знае го защо се води ближен

Пак носталгия по рицарските времена ли усещам? :)

Това стихо ли е, или ритмична проза?
Повечи мяза на вторуто ...

А ако "прозата" е ритмична, то тя е стихотворение.

Ритмичната проза е ритмична проза.
Ритъма на един словоред, не го прави стихотворение.
Има добри стихотворения с ритъм и без ...
Ритъма е един от елементите само, и то незадължителен.
Ритмичното редуване на гласни и съгласни в един словоред не
го прави стихотворение.
Това са азбучни истини ...

не аз съм в грешка.