Не пипай златото на мъртвите

(І. Лушин, Добринище)

в могила иманярите тършуват

обръщат всеки камък с влажни пръсти

ровичкат душат иска им се златото

най-сетне свършва въздухът задавят се

един умира посинял във мрака

подземна жертва роб на мъртви вождове

(ІІ. Смъртта на Беоулф)

а всичко тъй отдавна е разказано

в могилата над злато дреме драконът

убиец дух на алчност сянка дебнеща

и скъпа чаша грабне ли окаяник

пролазил като заек при лисицата

събужда зло нечакано от никого

(ІІІ. Утар Прадеш и Падманабха Свами)

не пипай бледото съкровище

открито при олтар дори сега

след сънища доклади и амбиции

оставяй под земята най-желаните

студени скъпоценности с езическо

съвсем разумно впрочем благочестие

за всеки който знае стари приказки

и мъртвото не влачи между живите